Бернанке и Трише демонстрираха различия в подходите

Две централни банки разглеждат едни и същи фундаменти, след което стигат до две различни заключения и взимат две различни решения за посоката на паричната си политика.
Миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основния си лихвен процент до 1,25%, след като почти две години го задържа на 1%.
И пак миналата седмица Федералният резерв на САЩ засвидетелства решимостта си да изпълни плана за изкупуване на американски правителствени облигации за $600 млрд. във втората фаза от програмата си за количествено улеснение. А ако някой е очаквал повишаване на лихвения процент, който в последните 28 месеца е между 0% и 0,25%, ще трябва да изтърпи поне до март следващата година, ако съдим по очакванията, които са калкулирани в цените на фючърсите на федералните фондове.
За президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише повишаването на лихвата има за цел да предотврати „вторичните ефекти от повишаването на цените и на заплатите“, които могат да доведат до още по-сериозно ценово увеличение. Инфлацията в еврозоната се е покачила с 2,6% през март в сравнение с март миналата година, което е над целевото ниво на ЕЦБ от не повече от 2% в средносрочен план. По преценката на Трише покачването на лихвите е оправдан ход за обуздаване на инфлационните очаквания.
От другата страна на Атлантика председателят на Фед Бен Бернанке достигна до точно противоположното заключение при инфлация от 2,1%. Той заяви на конференцията, организирана от Фед на Атланта миналата седмица, че всяко повишение на цените, което се дължи на поскъпването на суровините, ще е временно, докато инфлационните очаквания остават „стабилни и ясно насочени“.

На прав път или на кръстопът

Двете решения (едното за действие и другото за въздържане от действие) отразяват до известна степен различните мандати на двете банки. ЕЦБ, подобно на германската Bundesbank, има за основна задача да се грижи за стабилността на цените, което определя като равнище на инфлацията под или близо до 2% в средносрочен план. За тази цел тя поддържа „двустепенна“ стратегия за анализ на икономическите и паричните условия. Инфлацията е паричен феномен, така че парите трябва да са в корена на злото.
Безработицата в Европа може и да е висока (в Испания например без работа са 20,5% от хората в трудоспособна възраст), а три от страните - членки на еврозоната, може и да поискаха финансова помощ, но това не е проблем на ЕЦБ или, по-точно казано, не е нейна работа. И тази й работа щеше да е много по-лесна, ако трябваше да отговаря само пред един господар.
Фед има двустранен мандат: поддържане на ценова стабилност и на максимална заетост. Дефиницията на Фед за „ценова стабилност“ е доста мъглява, тъй като е завещана от „майстора на увъртанията“, бившия председател Алън Грийнспан (и съответно гласи: „равнище на инфлация, което е достатъчно ниско, за да не се отразява на решенията на бизнеса или на потребителите“).
И така, имаме два плъха, пред които представяме едни и същи данни за глобалния бум в цените на суровините – който е резултат до голяма степен на повишеното търсене, но се повлиява и от трудностите при доставките (атмосферни условия) и прекъсванията поради бедствени ситуация (земетресение, цунами, ядрена криза в Япония). И тези два плъха имат коренно различни реакции. Защо?
От доста време има подозрения, че отговорите на такива въпроси се крият в старата теория за природата и социалната среда.
В колективното несъзнаване на европейските централни банкери се е отпечатала травмата от хиперинфлацията през 20-те години на миналия век в Германия. Ако не е заложена в тяхното ДНК, то поне им е набивана в ума от най-крехка възраст.
Най-значимата травма на американската централна банка е свързана с дефлацията по време на Голямата депресия. Икономистите Милтън Фридман и Ана Шварц хвърлят вината изцяло върху Фед, който по онова време позволи на паричното предлагане да се свие с над 25% между 1929 г. и 1933 г.
Кой може да забрави обещанието на Бернанке към тях двамата на конференцията през 2002 г. в чест на 90-годишния юбилей на Фридман? „Бих искал да кажа на Милтън и Ана по повод на Голямата депресия: прави сте, ние я причинихме. Много съжаляваме. Но благодарение на вас това няма да се повтори.“
Бернанке няма да рискува да наруши това обещание. И макар че рискът от дефлация отмина, той е запомнил добре и втория сериозен провал на Фед през 1936-1937 г., когато бяха повишени изискванията за резервите.
Банките бяха натрупали депозити във Фед като предпазна мярка срещу евентуален срив. Фед смяташе, че тези депозити може да доведат до инфлация, и затова увеличи процента на резервите, които не могат да се предоставят като кредити.
Затова и Бернанке не бърза да разчисти балансите на Фед или да увеличи лихвите, освен ако инфлационните очаквания не скочат твърде рязко. Според един от пазарно базираните критерии в момента очакванията за инфлацията за пет години напред от днес са 3%, което надвишава целта на Фед от 1,5-2%.
И макар че различни представители на централната банка постоянно уверяват, че инфлацията трябва да се избегне, действията им подсказват, че по-страшен за тях е призракът на дефлацията. В средата на 90-те например Грийнспан надуши скок в ръста на производителността, която беше падала през предните две десетилетия. Технологическите нововъведения при отсъствие на реакция от страна на централната банка щяха да доведат до спад в цените. Това се нарича от икономистите „добра дефлация“, която се стимулира от ръста в производителността, за разлика от „лошата дефлация“ от 30-те години.

Приказки и дела

По това време Ал Броудъс и Марвин Гудфренд от клона на Фед в Ричмънд излязоха с аргумента, че ситуацията изисква по-високи реални лихвени проценти. Грийнспан имаше друго виждане по въпроса и в резултат възникнаха първите два балона при активите.
Той трябваше да е наясно с ползите от добрата дефлация. Какъв по-добър начин за задържане на инфлационните очаквания от масов спад на цените?
Ако очакванията са тези, заради които централните банкери не могат да спят нощем, 25-те базисни пункта на ЕЦБ може доста по-успешно да оздравят доверието от всичките приказки на Фед.

Прочети цялата новина

Свързани новини: