Всеки ден виждаме насаждане на омраза

Текстът от Наказателния кодекс, според който проповядването и подбуждането към расова, етническа или национална вражда и омраза, или към расова дискриминация чрез медиите се наказва от 1 до 4 година, е необходим. Въпросът е обаче, че той много рядко се използва. Аз знам само за един случай на осъден през 2004 г. по алинеята, която е за повреда на имущество поради етническа и расова принадлежност. За друг не съм чувал. При нас пристигат много сигнали за подобни случаи. В годишния доклад на Българския хелзингски комитет сме посочили например колко джамии са били разбити, което спада към текста за повреда на имущество на етническа основа. По отношение на подбуждането към омраза и насилие чрез слово, то се вижда всеки ден по най-различни медии. Наскоро имахме жалба срещу подготвяна прожекция на филм в Софийския университет, направен от студенти, който беше с антиромска насоченост. Слава Богу, че ректорът на университета не разреши прожекцията. Но авторите му си намериха друго място, където да го покажат. Често подаваме жалби в прокуратурата срещу насаждането на омраза и дискриминация. Даже и в момента водим дело срещу антисемитска книга и през май очакваме присъдата. Някои от ромските фондации и организации също са активни в отстояването правата на гражданите, наблюдават проблемите със насаждането на омраза към ромите и сезират прокуратурата и комисията за защита от дискриминация. Обяснението ми за това, че в България не се водят много дела по този текст от Наказателния кодекс е в общото състояние на правата на човека у нас, което е на ниско равнище.

Прочети цялата новина

Свързани новини: