Охолният живот на един "бунтар"

С Кока кола и изискани шампоани покойният ръководител на терористичната мрежа "Ал Кайда" е водел спокоен живот в резиденцията си в Аботабад – така започва репортажът на френския всекидневник "Либерасион" за последния пристан в живота на Осама бин Ладен. Бялата резиденция е "малка схлупена къщурка" за един милион долара, както я окачествяват местните жители. Кацнала на хълм в богаташки квартал на Аботабад, заобиколена от картофени ниви, евкалипти и див канабис, такава е обителта, в която най-активно издирваният човек в света Осама Бин Ладен е водил тих и спокоен живот през последните 5-6 години. Живеещият в съседство Икбал си спомня как преди 7 години е започнал строежът. "Странно! Построиха първо външните стени и тогава започнаха изграждането на самата къща", разказва той. Високи няколко метра стени, върху които е поставена бодлива тел и са прокарани електрически кабели. И всичко се наблюдава с многобройни камери. В една от спалните са живели Бин Ладен и съпругата му, която е била ранена по време на операцията за ликвидиране на мъжа й. В къщата са живели много жени и деца, заявяват съседите. Икбал разказва също, че собствениците – двама братя пущуни, които изглеждали много богати, защото твърдели, че имат търговски центрове в Саудитска Арабия, колели всяка седмица по един овен. "Това беше признак, че в къщата има хора", добавя той. Търговците от района разказват, че обитателите поливали овнешкото с американски безалкохолни напитки като Пепси и Кока кола и ползвали маркови стоки и скъпи шампоани. На излъчените видеозаписи след операцията се виждат етажерка с лекарства, кутии с яйца и бутилки зехтин. Просто класика! Все пак е трудно да си представи човек какво е ставало зад високите стени на вилата в Аботабад. Едно нещо е сигурно – обитателите упорито избягвали всякакви контакти с външния свят. В къщата не е имало нито телефон, нито интернет. Битовите отпадъци са били изгаряни в двора и никой не е можел да проникне там, ако не се смята един селянин, който се грижел за животните и за зеленчуковата градина, прислужница, отговаряща за кухнята, и рядко някой селянин. Децата от квартала разказват, че понякога, играейки крикет, топките им попадали зад оградата. Те звънели, за да си я поискат, но били грубо прогонвани от охраната. "Те предпочитаха да дадат един долар, за да си купим нова, макар че една топка е три пъти по-евтина", разказват децата. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: