Игор Илингин, търговски представител на Руската федерация в България: България е сред 25-те основни търговски партньори на Русия

Визитка:Игор Константинович Илингин е роден в 1954 г. Завършил е Московския институт за управление и Всесъюзната академия за външна търговия. Кандидат е на икономическите науки. Бил е ръководител на дирекция в Министерството на външноикономическите връзки на Русия, търговски представител на страната в Дания, заместник-директор в Министерството на икономическото развитие на Русия.
През ноември 2010 г. е назначен от руското правителство за търговски представител в България.

---

Надя Илиева

- Господин търговски представител, във всички страни ли от ЕС има дипломатически търговски представителства на Русия?
- Не, не във всички. Например в Румъния и Гърция няма. По правило търговските представителства работят в държави, които или са важни търговски партньори, или там отношенията имат съществен потенциал за дългосрочно развитие в икономическата сфера.

- Какво е състоянието на отношенията с България?
- Смятаме, че нашите икономически връзки имат добри предпоставки за устойчиво и дългосрочно развитие. Народите ни са свързани от много събития и на тази основа могат да се градят особени привилегировани отношения. Преди всичко, общата история – Шипка – това е не само преломно събитие в българската история, но и героична страница в живота на руския народ. На второ място това е православието, което заложи общи нравствени ценности и традиции. Трето – общата азбука – кирилицата. Бизнесмените от двете страни практически винаги общуват без преводач. Струва ми се, че в последно време отношението към руския език започва да се променя, защото дава възможност да се работи на руския пазар и приобщава към руската култура, която също се създаде в условията на православието. Сега в България руски език изучават над 150 000 души. Освен това сме съседи в Черно море. След пускането на ферибота Варна-Кавказ сме още по-близо един до друг. Важен фактор е и обемът на търговските отношения. Сега България е сред 25-те основни търговски партньори на Русия.

- Какъв е точно обемът на двустранната търговия между България и Русия?
- През 2010 г. взаимният стокооборот се увеличи с 22% и достигна 4,9 млрд. долара. Но все още е по-малко, отколкото бе през 2008 г. Тогава, независимо от започналата световна криза, двустранната търговия бе за 7,2 милиарда долара.
Тази година резултатите са по-обнадеждаващи – за първите 3 месеца стокооборотът нарасна един път и половина. За този период обемът на износа от България за Русия се увеличи с 42,3%, а от Русия в България – с 56,9%.

- Но Русия, както и преди, продава в България много повече стоки, отколкото купува.
- Да, така е. Търговското салдо е в полза на Русия. В 2010 г. то бе 3,7 млрд. долара.
Но трябва да отбележим, че Русия има традиционно по-голямо положително салдо в търговията с ЕС като цяло. През 2010 г. то бе 115 млрд. долара.
Освен това трябва да се отчита следващата особеност - 90% от руските доставки за България са енергийни ресурси. Ако махнем от сметките нефта, то търговията ще бъде фактически балансирана. Защо нефтът? Практически целият нефт, който България внася, отива за преработка в нефтопреработвателния завод «ЛУКойл» в Бургас. Тази суровина се купува на пазара. На руския нефт се падат по-малко от 80%. И тъй като основен критерий е цената, предпочитат се онези доставчици, които могат да гарантират регулярни доставки по минимална цена. Ако погледнете на картата, ще видите, че географското разположение на Русия има определени преимущества по отношение на логистиката на доставките. Изводът е ясен. При желание може да се смени доставчикът, но влияние на общото търговско салдо на България това едва ли ще окаже, тъй като така или иначе нефт трябва да се купува.
При това искам да отбележа, че руската страна споделя загрижеността на България по отношение на търговския дисбаланс и съвместно търси пътища за диверсификация на доставките и разширяване на обемите им. В 2010 г. доставките от Русия нараснаха с 20%, а българският износ за Русия – с 44%.
Основно Русия внася от България фармацевтични продукти и техният износ практически скочи два пъти. Освен това – машини и оборудване, хранителни стоки (вина), облекла и др. През 2010 г. общият обем на доставените български стоки бе около 600 млн. долара.
Има и други моменти, които трябва да се отчитат. Освен търговията на стоки в съвременния свят активно се развива и търговията с услуги. И тук важно място заема туризмът. Миналата година руските туристи в България се увеличиха почти с една трета и бяха близо 350 000. За същия период българските туристи в Русия бяха 40 пъти по-малко.
Уникалните туристически възможности на България дават основание да се прогнозира по-нататъшен ръст на руските туристи. Правителството на Москва построи край Варна оздравителен младежки лагер, в който всяка година ще почиват около 2000 деца. Ние, разбира се, също разчитаме на увеличаване на пътуванията на български граждани в Русия, но разбираме, че да се получи баланс тук е сложно и не си поставяме такава задача.
Ние предлагаме да се увеличи купуването на български услуги, но не само в туризма, където сме на добро ниво, а в сферата на транзита. Известно е, че в съответствие с междуправителствени споразумения се разработва проектът „Южен поток“, чака се екологична експертиза по проекта «Бургас-Александруполис». По всеки от тези проекти се предвиждат сериозни постъпления за българската страна от транзитните услуги.

- Как се развива сътрудничеството в инвестиционната област?
- Русия е сред основните инвеститори в българската икономика. Успешен пример е заводът «ЛУКойл Нефтохим» в Бургас. Това е едно от най-съвременните нефтопреработвателни предприятия на Балканите. В последните 2 г. то влагаше по 600 млн. долара годишно за модернизация. Подобни по обем инвестиции са планирани и за следващите 2 г. Заводът е и най-големият данъкоплатец в България. Той осигурява около 30% от всички данъчни постъпления в бюджета на страната.
Има и други примери. Проектът, за който говорихме – оздравителният лагер „Камчия“ - правителството на Москва вложи в изграждането му 65 млн. евро. В равносметката за 2010 г. Агенцията по инвестиции на България обяви АО «СОК Камчия» за най-добрия инвеститор на годината в номинацията «Образование и здравеоопазване“. Руската компания «Инкотекс» тази година откри в Ботевград завод за производство на светодиодни лампи (над 10 млн. евро). И с това списъкът не се изчерпва.

- Сред най-перспективните проекти Русия смята АЕЦ «Белене»
- Проектът не е само мащабен, но и важен от гледна точка на енергийното обезпечаване на България. Известно е, че икономическото развитие е пряко свързано с ръста на потреблението на енергия. Страните, които не могат да развиват национална енергетика, се ориентират към външни източници. Това на първо място се отнася за електричеството. Вижда се и от плановете за енергийна интеграция на страните от Югоизточна Европа. Всички съседни на България страни взимат под внимание възможността да се построи АЕЦ „Белене“. Ако проектът не бъде реализиран, то енергийният баланс в района ще изглежда различно, а България може да внася електроенергия. Рано или късно тези мощности ще бъдат създадени в една или друга държава. Русия с разбиране се отнася към загрижеността на българската страна във връзка с известните събития в Япония, но се надяваме, че при взимането на решение ще се отчетат всички фактори. Особено важно е, че това ще бъде централа, в която са заложени най-съвременни решения, с едни от най-високите степени на безопасност, съществуващи днес. Проектът е важен за България и за Балканския регион като цяло.
Проектът има и важен социален аспект. На централата ще работят 2 хиляди души, а в обслужването й още около 10 000. Заедно с членовете на семействата се получава цифрата 35 000 души. Това е само непосредствено на централата. Но също ще бъдат ангажирани и проектни, научни, образователни учреждения от цяла България. Така страната ще получи нови компетенции, ще бъдат подготвени висококвалифицирани национални специалисти. Този проект може да стане отправен пункт за икономически растеж на България.

- Но реализацията на проекта „Белене“ зависи и от това как ще се договори цената?
- Сега страните чакат заключенията на HSBC. Заедно с това може да се очаква, че при взимане на решение ще се отчита и фактът, че през ноември миналата година българското правителство реши да бъде създаден международен консорциум за осъществяването на този проект. В консорциума, освен българската страна, влязоха финландската компания «Фортум» и френската «Алтран». Те са признати световни лидери в атомната енергетика. Когато те даваха съгласието си да се включат в проекта, се ориентираха по заложените технически решения и предложената цена от 6,3 милиарда евро. Ако участниците в консорциума решат, че част от заложените в проекта решения може да се откажат, то цената ще бъде коригирана. Но не трябва да се изключва те да приемат решение и за увеличаване на цената. Инвеститорите влагат свои средства и разчитат, че те в максимална степен ще се изплатят. Опасността е в това, че ако началото на строителството се забави, то и цената ще се покачи. Отсрочка на старта на реализацията вече има и тя доведе до повишаване на цената и точно около това се водят споровете. Руската страна изрази готовност да влезе в състава на инвеститорите на проекта и при необходимост да финансира целия проект. Това е знак за особено отношение, тъй като изплащането на централата при заложените ниски тарифи ще дойде чак след 16-19 г.

- Какво е най-характерното според вас в нашите икономически отношения днес?
- Това, че Русия е готова да влага пари в България - за тези големи енергийни проекти, за които говорихме досега, и за редица други, които се подготвят. Тяхната реализация предполага съвместно влагане на значителни финансови средства и съответно изграждане на партньорски отношения с дългосрочна перспектива.
Също трябва да отбележим и това, че частни лица купуват недвижимост в България. По някои оценки обемът на вложените от руснаци средства в български имоти вече надхвърли 1 милиард долара.

Прочети цялата новина

Свързани новини: