Тежка ми е десницата… - из дневника на Бойко Борисов

05/30/11 21:50
(http://e-vestnik.bg/)

Тежка ми е десницата… - из дневника на Бойко Борисов

Бойко Борисов след мач, на корицата на сп. “По-здрави”.

3.30 след полунощ. Станах от леглото. Всъщност, въобще не бях спал, защото дори когато лежа, аз работя. Измих четката в моите зъби. Огледалото не можеше да говори, но си личеше, че ме харесва, въпреки, че не съм спал от как станах главен секретар на МВР… има няма 10 години. Плиснах две шепи в очите и осветих водата.

Време беше за сутрешното ми разсънване - първо лицеви опори, естествено с една ръка. С другата разлиствах пресата и отпивах от кафето. 15 000 стигат. Малко бокс. Другите окачват боксов чувал, аз не - ползвам един провесен сейф от половин тон. Скоро трябва да го сменя, защото е заприличал на изнасилена от цигани боклукчийска кофа. Тежка ми е десницата, спор няма.

50 дължини в басейна ми в Банкя - струва ми се, че всяка сутрин подобрявам световните рекорди на Фелпс. Трябва да събудя някоя сутрин Свилен, да дойде да ми засича - за какво съм го направил спортен министър, ако не може с един хронометър да се оправя. Министрите - трябва да ги постегна, нещо са се разпищолили и ме излагат, а аз не прощавам. В преносен и буквален смисъл. Буквално ще ги анихилирам, преносно ще ги уволня… или беше обратното?!

Как лети времето обаче, кога стана 7:00, кога дойде време за сутрешните блокове… ммм, така … по телефона за битиви, по телефона за бенете, на живо в нова. Там трябва на живо, защото ми закачат брадясали снимки - нека народа види, че ходя опрятен, както си му е реда - дънки, риза и тен. Безупречен дрес код, посланието е ясно - хем съм от вас, хем не сте като мен.

Мина добре - по битиви обясних, че прехода започва с мен, до преди сме вървели назад. По бенете си задавах въпроси и сам си отговарях - нормално, жените ме харесват и онемяват. В нова ме фотографираха избръснат, да не се оправдават следващия път - Вито ме пита дали да рамкира снимката с бяло злато или обикновена платина. Отвърнах му, дали това има значение за Мона Лиза? Оставих го да асимилира информацията и се качих в служебната кола - така де, всеки знае, че шедьоврите красят рамката, не обратното.

И днес ме чака тежък ден - три прерязвания на ленти, четири първи копки и разговори с Меркел, Путин и Обама. Вова и Барак ще почакат, дамите са с предимство. Първо обаче да открием селския път между Мариновци и Млечево. Да му мислят журналята, аз отивам с хеликоптер.

Полетът беше скучен и накарах пилота да направи няколко лупинги. Аню оповръща всичко. Егати военния министър - вече се чудя, защо го взех? Ето, секретарката смени три цвята - от зелен патладжан, през узряла джанка до клишираното “бяла като платно”, обаче се оказа мъжко момиче. Казах й да ме подсети, да й вдигна заплатата. Трябваше и известно време, очевидно борейки се с поривите на стомашно чревния тракт, да обясни, че разбира трудностите на прехода, жертвите които прави народа и всеобщата бедност, в името на което, предпочита да кацнем час по скоро и да спестим излишни разходи на бюджета, оставяйки възнаграждението й на сегашното ниво. Права е. Добри аргументи - от утре почвам да ги повтарям като мантра… а който не е съгласен - с мен в хеликоптера.

Пристигнахме - много хубав път съм направил. Аню дъвче “Орбит”. Въпреки това, му казах да ме заговаря от пет метра и да стои срещу вятъра.