Под 1% от обществените поръчки у нас са по изискванията на евродирективите

По-малко от едно на сто от обществените поръчки (ОП) в България се провеждат по изискванията на рамковите споразумения с Европейския съюз, сочи анализ на сдружение "Център за обществени поръчки". Ако търговете се правят според евродирективите, това би гарантирало равни условия за участие на всички. Освен това би намалило времето за избор на изпълнител, а истинската конкуренция би довела до икономия на средства.
Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев причината за това е и във факта, че у нас се правят много малки обществени поръчки, за части от обекти и за различни дейности по един обект. Според данните на асоциацията при всички големи търгове и при инфраструктурните проекти правилата се спазват.
"Това беше така преди две години, сега нещата са коренно променени и повечето процедури отговарят на изискванията на евродирективите", смята обаче Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
Пример в обратната посока е тръжната процедура за магистрала "Тракия". Заради това, че в условията към изпълнителя имаше пропуски в критериите за пътната безопасност, сега се налага нов търг за вида и качеството на мантинелите. Това неизбежно ще оскъпи изпълнението на аутобана.
Добре изготвеното предварително споразумение, залегнало в условията на търга, може да защити всички интереси, защото предвижда всички рискове при изпълнението на проекта. Там са записани също и възможностите за промяна в договора - при какви условия се допуска това, коментира още Васил Велев. Според него такива договори трябва да бъдат задължителни за всички процедури над определена стойност, за да може да се гарантира тяхното изпълнение. Едно от възможните споразумения е рисковете да се носят изцяло от изпълнителя, което да бъде предвидено в ценовата оферта.
В Австрия политиката за насърчаване използването на рамкови споразумения се насочва основно в подкрепа на електронните ОП. Общата стойност на поръчките за една година е 830 млн. евро, като спестените средства от цените на ОП са се равнявали на 178 млн. евро. Италианското законодателство предвижда, че рамкови споразумения могат да се прилагат само при поръчки за поддръжка, но не за цялостни проекти или за доставки от интелектуално естество.
В Швеция държавните агенции са задължени да използват рамкови споразумения, освен ако на са намерили друг начин, по който да проведат поръчката, и ще бъдат спестени средства или ще бъде увеличена ефективността. Там те са предпочитаният инструмент за възлагане, защото чрез тях се намаляват разходите на държавната администрация и се увеличават качеството и ефективността на доставените стоки и услуги.

Къде сме ние?

---

Според проучването на „Център за обществени поръчки“ през 2009 г. в ЕС са проведени 349 032 обществени поръчки, като приложените директиви в тях са 25 563. Данните са на база на информацията от електронния ежедневник за поръчки (TED) на всяка държава. Средно 7,32 на сто от всички обществени поръчки в Евросъюза отговарят на изискванията на евродирективите, показва анализът на сдружението.
Според проучването с подобни показатели като България са Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Малта и Полша. Страни, в които се залагат повече тези изисквания, са Дания, Франция, Великобритания и Холандия, където употребата им надхвърля 10% от общия брой на търговете.

---

---

Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България: При последните търгове няма проблеми

При последните търгове, които се провеждат, няма проблеми, вече се спазват всички европейски директиви. Проблемът с „Тракия“ се появи, защото се забави процедурата по приемането на европейски стандарт за качество. Трябва да се обърне внимание на възможността да се съкрати срокът за въвеждане на стандартите от ЕС по време на процедурите. До момента в камарата не са подавани сигнали, които да говорят за недобре съставени договори или проведени процедури. Засега стандартите са добри, но те се променят непрекъснато и въвеждането им трябва да се опрости. Пропуски имаше в тръжните условия на процедури, които са провеждани преди повече от две години. Това е нормално, защото нямаме много опит. Допуснатите пропуски ще доведат до санкции, но те ще бъдат изключително малки, защото и самите поръчки са на по-ниски стойности.



Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара: Прилагането на рамкови споразумения може да се тълкува като лобизъм

Трябва да се има предвид, че честата и неправилна употреба на рамкови споразумения може да се тълкува и като лобизъм. За периодични поръчки, които се изпълняват ежегодно или ежемесечно, няма смисъл да се прави всеки път обществена поръчка, в която да се губят време и средства. Такива са, да речем, доставката на офис материали за министерствата, затова в Министерство на финансите има звено, което събира този тип еднотипни обществени поръчки. Рамковите споразумения са за поръчките с по-ниска стойност, защото изпълните се избират според цената, която непрекъснато се променя. Ако се подписва договор за много дълъг период от време, той може да донесе загуби вместо приходи.
Положителен ефект от спазването на евродирективите по рамковите споразумения е намаляването на цената за изпълнение на поръчката. Това е така, защото договорите са дългосрочни и позволяват да се даде по-ниска стойност за изпълнението им. Но трябва много да се внимава с избора дали да има или не такова.
Причината е, че се гарантира изпълнителят да бъде за дълъг период от време, което може да доведе до минуси в конкретни ситуации.

Прочети цялата новина

Свързани новини: