Изследването на ГМО в растенията струва между 250 и 300 лева

Изследването за наличието на ГМО в растения като царевица, рапица, картофи струва на всеки, който иска да направи такава оценка, между 250 и 300 лева, съобщи за „Класа” директорът на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Ваня Григорова. Може би сумата спира хората да подават сигнали, което обяснява и факта, че досега няма нито една постъпила заявка в агенцията за изследване на ГМО. В същото време, ако гражданин донесе растение или почва, не гарантираме изцяло валидността на резултата, защото пробата е донесена от клиента, обясни Григорова. Работи се с международни стандарти, които ако не се спазват от самото начало, може да се получи неточна информация, допълни тя. Експертите може да отидат и на място да вземат пробата.
Ако става въпрос за заплащането, в момента може да използваме акредитираната българска лаборатория за изследване на ГМО в околната среда в Пловдив, в този смисъл се губи ролята на държавата, посочи Борислав Сандов от коалицията „България, свободна от ГМО”. Гражданите също трябва да имат безплатна квота за изследване на растения при съмнения, че са генетично замърсени. Получавали сме сигнали за рапица с необичаен ръст от района на Павликени, Добрич, Радомир. Не можем да кажем колко са достоверни, защото не можахме да ги изследваме. В Швейцария през 2010 г. изпратихме проби от рапица в района на Кнежа, но беше отрицателна, допълни Сандов.

Започва вземането на проби за втора поредна година

Пробите, които изследва лабораторията в Изпълнителната агенция по околна среда, не са само по сигнали. За втора година експертите ще правят проверки за наличие на ГМО в околната среда. Първите проби от района на София вече са взети. Очаква се програмата да бъде готова до десетина дни, а пробонабирането ще се прави постепенно и ще завърши през есента, каза Григорова. Все още не може да се каже дали броят на пробите за 2011 г. ще се увеличи.
През март тази година завърши обработването на първите 48 проби, които бяха взети през 2010 г. - 37 от тях бяха от растителен материал и 11 от обработваема почва. Анализът на пилотните проби не установи наличие на ГМО в изследваните полета, каза Григорова.
48 е изключително малък брой за пробонабиране предвид огромния брой полета на рапица в България, смятат от коалицията „България, свободна от ГМО”. Освен това на една регионална инспекция по опазване на околната среда се падат средно по две проби.
Това е по-скоро абсурдно, коментира Сандов. Пробонабирането трябва да е много по-активно, естествено то трябва да е специфично за всяка една област, някои области са по-селскостопански, в някои има по-голямо разнообразие от култури, в други не.
Трябва да бъдат оповестявани конкретни данни не само когато има установено наличие на ГМО в растенията, смятат от коалицията.
Притеснително е, че особено в Северна България се задълбочава синдромът на празния кошер. Това е близо до румънска територия, където има оператори и търговци на генетично изменени семена. Има шанс там да са отглеждани ГМО растения, коментира Сандов. Затова става все по-важно изпълнителната агенция най-после да акредитира лабораторията си и да започне да прави масово проби, особено в райони, възможни за засяване на ГМО култури, макар у нас това да е забранено.
Надзор от Българската служба по акредитация направи проверки на всички лаборатории към агенцията, защото ние кандидатстваме за единна акредитация, обясни Ваня Григорова. В нея влиза и ГМО секцията като част от лабораторията за биологичен мониторинг. Освен това през май Българската служба по акредитация получи международния си сертификат за съвместимост с европейските лаборатории, допълни директорът на ИАОС.
Местата, от които се вземат пробите и тяхната представителност, се определят от регионалните инспекции по околна среда и води, посочи Григорова. След събирането на пробите започва и тяхното изследване от същите експерти, взели пробите.

Специфични изисквания за пробонабиране

Пробонабирането се подчинява на специфични изисквания. Първо, то трябва да представлява максимално добре обходената площ. Грешно е да се вземат проби само от единия край на полето. Пробите се събират в стерилни пликчета с метална нишка, съобщи Анита Иванова,
д-р по молекулярна биология и един от експертите в агенцията.
Самата лаборатория, където се обработвата резултатите, се състои от три помещения. В първото се съхраняват пробите и документацията. Съхранението става при минус 50 градуса, разказа Анита Иванова. Пробата се разделя на две части - едната е контролна в случай на нужда от допълнителен анализ, а другата е работна. Именно тя постъпва за изследване при нас, обясни Иванова.
След като взетата средна проба се хомогенизира, започва изолиране на ДНК и с методи на молекулярната биология се търсят генетични изменения. За анализите има две независими помещения, за да няма замърсявания.
Във второто помещение се извършва извличането на ДНК. В третото помещение се прави анализ на ДНК. Колкото по-чиста е пробата, толкова този анализ ще бъде по-надежден и по-точен. Все още чакаме акредитация, но все пак извършваме оценките по определени стандарти, изпълняваме ISO стандарт, ползваме и вътрешноведомствена лабораторна методика за качествен анализ, който открива изменения в широк спектър растения, каза Анета Иванова. В лабораторията може да се изследват всички видове царевица, изследват се рапица, ориз, соя, слънчоглед, памук и картоф Амфлора, уверяват експертите.

Лабораторията ще има сертификат само за качествен, не и за количествен анализ

До момента сме правили само качествен анализ, при който говорим за откриване или детекция (присъствие или отсъствие на генетично изменение), каза Анита Иванова. Ние не открихме наличие на ГМО, затова не сме пристъпили към количествен анализ, посочи още тя. Лабораторията има такава апаратура. По този въпрос участвахме в международно междулабораторно изпитване наскоро, от което все още няма резултати, обясниха експертите в лабораторията. В същото време стана ясно, че акредитацията, която се очаква лабораторията да получи, ще е само за качествен анализ.
При храните има пределен праг на допустимост на изменението. При над 0,9% следи от генетично изменена соя например задължително това трябва да бъде обозначено на съпътстващите документи и етикета, каза Иванова.
За нас забавянето с повече от година и половина на акредитацията е опит да се бламира процесът, коментира Борислав Сандов. Според коалицията екоминистерството чрез изпълнителната агенция няма интерес да ускори този процес. До този извод стигаме не само заради факта, че лабораторията все още няма акредитация, но и че пробите бяха взети в края на миналата година, а резултатите излязоха едва тази. Частната лаборатория в Пловдив взе такава акредитация за два месеца. Необходимо е пробите да нараснат много повече, акредитацията на лабораторията да се получи, да се закупят и нови реактиви, за да се изследват повече видове култури.

Прочети цялата новина

Свързани новини: