Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството: Ремонтът на Дунав мост ще струва 1 милион лева

- Г-н Плевнелиев, продължават ли проверките на стартирали проекти, които се финансират от Оперативна програма „Регионално развитие“? Има ли установени нови нарушения, от какво естество и на каква стойност се очаква да бъдат новите финансови корекции?
- Първите корекции бяха след проверки на договори, чието изпълнение е започнало през 2009 г. Сега разширяваме проверките, като се включват и всички проекти, стартирали през 2010 г., но все още не е приключила и работа по договорите от 2009 г. Заради по-широкия обхват на проверките ще има и нови финансови корекции. Предполагам, че тяхната обща стойност ще е между 10 млн. лв. и 20 млн. лв., в които влизат и санкциите от първата проверка от 3.6 млн. лв. До два месеца те трябва да приключат, после ще оповестим публично резултатите. Проверките имат положителен ефект основно за кметовете, за да се видят къде са грешките и проблемите при провеждането на обществените поръчки на местно ниво. Одитите са първата стъпка, на база резултатите ще се синхронизират системите за контрол и след това ще се правят нови проверки. Предвиждаме тази година да въведем т. нар. ексанте контрол – т. е. предварителния контрол. А през втората половина на 2011 г. трябва да бъдат приети и промените в Закона за обществени поръчки, с които ще се въведе задължително съгласуване на поръчката с агенцията. Проблемите, които все още не са изчистени, са дискриминационни условия, незнание как да се документират гаранционните и следгаранционните периоди. Тези инспекции се правят, за да покажем пред Брюксел, че държавата има защитни механизми. Това е и начин да спрем доносите и да работим по европейските правила. Според мен това е пътят към дисциплинирането и аз искам да се спазва.

- Готови ли критериите за саниране? И какво предвиждат те?
- На финалната фаза на изготвянето са. До края на месеца ще бъдат завършени и публикувани на сайта - на 30 юни трябва да се появят правилата за кандидатстване. Съгласуването между различните експерти от ангажираните ведомства са приключили. Сега се водят последни преговори с Европейската комисия и банките-партньори - Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да изберем механизмите, по които те могат да ни помогнат.
С ЕК все още се уточняват два основни механизма, единият касае проджект мениджърите, които да са на ниво региони и ще представляват свързващо звено. И вторият е решението дали един вход само е допустим кандидат по програмата или само цяла сграда. През юли и август ще се подготви капацитетът от хора в министерството, които ще управляват програмата. Засега е ясно, че ще се създаде дирекция в МРРБ. Подготовката на проектите и кандидатстването се предвижда за септември тази година. А практическото саниране на сградите трябва да започне през март 2012 г. Общият ресурс по мярката е 63 млн. лв., като от тях 50 млн. лв. ще бъдат дадени директно като субсидия за санирането. Останалите 13 млн. лв. ще бъдат във фонд, който ще се използва за гарантиране на участието на хората, т.е. с тях ще се подпомогнат тези, които не могат да отделят 500 лв. за участие в проекта.

- Докъде стигна подготовката за работа на държавната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ и колко ще е първоначалната инвестиция в нея?
- Бюджетът на компанията ще бъде около 600 хил лв., а не 1,1 млн. както беше предвидено. Ревизията се налага, защото тези пари са смятани, ако предприятието беше започнало работа през февруари, а то ще стартира на 15 юли. Разходите, които са заложени, са сведени до минимум. Предвиждаме до края на годината да бъдат назначени 20 експерти, които ще бъдат назначавани с международни конкурси. Само изпълнителният директор ще бъде назначен от мен. Николина Николова, която е член на управителния съвет на пътната агенция, е най-подходящият кандидат.
До края на годината компанията трябва да докаже възможностите си за работа пред всички институции, за да стане бенефициент по Оперативна програма „Транспорт“ от 2012 г. Експерти на ЕИБ ще изготвят длъжностните характеристики за хората, които ще работят там, и критериите, по които те ще бъдат избрани.

- Работи ли се по конкретни проекти по Дунавската стратегия и какво предвижда първият ремонт на Дунав мост?
- България е водеща в област „Туризъм“ по Дунавския регион и подкрепяща в сигурността. Вече започна работа по пилотен проект с Германия и Австрия по темата сигурност. Представители на Министерство на вътрешните работи е провело преговори с немските и австрийските си колеги за разработване на първия план. В сферата на туризма подкрепящи партньори са Румъния и Сърбия, като тук предстои конференция, в която ще се определят приоритети и бъдещи планове. Подкрепяме всички проекти, които общините предлагат, но искаме да се насочим към по-мащабни дейности. Основното, по което трябва да се работи, е плавателността на реката, защото в момента се използват едва 8% от капацитета й. Категорична цел ще е те да бъдат повишени до 20 на сто чрез механизмите на Дунавската стратегия в периода 2014-2020 г. Това означава, че трябва да се подготвят проекти в областта на навигацията, плавателността и пристанищата. Най-важното в момента за цяла Югоизточна Европа е фокусирането на темата свързаност между страните. Трябва да имаме физическа свързаност, за да се развиват всички останали области.
Ще започне работа и по Дунавската велоалея, която започва от Германия и е с дължина 2200 км. Друг приоритет в работата на България е превръщането на реката в общ туристически бранд.
За да подобрим трансграничните комуникации, предвиждаме през септември да отворим ГКПП-Маказа. Това ще е 4-ти отворен пункт през последните две години.
На Дунав мост сега стартираме един козметичен ремонт, защото по съоръжението нищо не е правено от пускането му в експлоатация през 1956 г. До 5 години трябва да направим и пълната му рехабилитация, но преди това трябва да има друг мост. Проектът, който сега започва, е една бърза рехабилитация за 2 месеца, на стойност 1 млн. лв. Предвижда се да бъде положен нов асфалт и фуги, както и подмяна на светлините. Това ще може да подобри поне от част вида му и да го направи по-приветлив. Министър-председателят Бойко Борисов е провел преговори с румънския си колега по този въпрос и за намаляване на граничните такси.

- Започна ли работата по въвеждането на тол система? И каква е възможността за въвеждането й да се наложат нови строителни дейности по магистралите, които вече се изграждат?
- България е последната държава в Европа без работеща тол система, която се е доказала като най-коректна. При нея размерът на таксата се определя спрямо натоварването и изминатото разстояние. До 45 дни трябва да стартира процедурата по избор на консултант за проекта, като средствата, които се предвиждат да бъдат дадени, са между 2 и 2.5 млн. лв. Изискванията за изработване на системата, които Брюксел ни поставя, са тя да определя начина и размера на такси и съвместимост с всички подобни системи в цяла Европа. Вторият компонент, който ще бъде заложен в нея, е контрол на скоростта и измерване на потока на транспортни средства и натоварването на самите камиони. Системата ще е интегрирана и сателитно базирана. Като се предвижда обединение не само на международните системи, а и на вътрешно-институционалните, т.е. всички министерства да предоставят необходимата информация. При всички положения ще се работи чрез публично-частно партньорство. Изграждането й ще бъде предоставено на концесионер, но неговото управление ще е фиксирано във времето, най-вероятно за 10 или 12 години. След изтичането на срока системата изцяло ще премине под ръководството на държавата. Дори и в периода на концесията България ще има участие в дружеството между 20 или 30 на сто.
Нейното въвеждане няма да наложи допълнително поставяне на бариери или детелини в началото на аутобаните заради сателитното й базиране. Навсякъде ще има алтернативни маршрути, които ще могат да се поддържат от таксите, събирани с тол системата.
Част от тази система ще бъдат и камерите, които се предвижда да бъдат сложени по магистрала „Тракия“, за да се махнат катаджиите. Само с електронни системи можем да накараме българите да карат по правилата и да осигурим спокойствие за преминаващите чужденци. Колкото повече компютри и механизация, толкова по-голямо богатство се трупа. Висшата форма на доверие е пълната автоматизация на системата.

- Как ще коментирате доклада на Световната банка, който алармира за тайни споразумения между фирмите, което създава предпоставка за корупция?
- Аз не съм чел този доклад подробно, но предполагам, че е толкова креативен, колкото и много други. В този тип доклади всичко се генерализира и няма конкретни доказателства. За мен е валиден отчетът на световната организация за борба с корупцията „Прозрачност без граници“, защото те следят всички правителства. Наблюдават индексите за прозрачност, контролират големите инфраструктурни проекти, с тях подписваме споразумения и експертите следяха процеса. Техният доклад за мен е показателен. Това, което аз виждам през последните 2 г. на търговете, е, че няма договаряне при определянето на цени. Предложенията са на критичния минимум и не могат да си позволят да дадат нито лев по-малко. Според мен те са на нулата или около 2% – 3% плюс или минус. Категорично заявявам, че няма корупция. Лично аз считам, че по този въпрос България не се третира коректно от големите европейски държави. Това, което аз искам, е конкретни доказателства за корупция, преди да ни сложат етикет.

Прочети цялата новина

Свързани новини: