Когато отива с двамата мъже в коридора, Мария Николаева не подозира нищо. Онази сутрин непознатите се представят в кабинета й. Двама усмихнати, непринудени мъже. Искали само да разговарят с нея, “но насаме”, настояват те. Защо да се тревожи? Мария е журналистка, а разни хора непрекъснато искат да говорят с представители на пресата. Затова младата жена им предлага да излязат в коридора, за да поговорят настрана от колегите й.

Ала там тонът на разговора изведнъж става друг. “Нали знаеш какво се случва на момичета като теб? Искаш ли и теб да те залеят с киселина?”, прошепва единият мъж, като грубо я стиска за ръката. Мария се развиква и двамата нападатели начаса избягват. “Все пак успяхме да запишем номера на колата им. Съобщихме на полицията, но предварителното следствие не стигна доникъде. Това изобщо не е изненада. В България все така става”, добавя Мария и свива рамене. Тя е красива и сексапилна жена, червенокоса, на трийсет и пет години. Погледът й искри, а луничките й придават вид на момиченце. Усмихва се често, докато пие кафето си в паузата между две цигари в голата стая, която служи за кабинет на главния редактор.

Мария вече работи в “Експрес” – софийски всекидневник таблоид. След отправените й заплахи седмичникът, в който работела тогава, сметнал за необходимо набързо да я уволни. Въпреки че Мария била заплашена именно заради работата си. Заради разследването, което наскоро била публикувала на страниците на вестника. Младата жена разкрива скандална афера с незаконни строежи в природен парк – на теория защитена зона. В статията си тя обвинява местни влиятелни личности, до един членове на партиите от управляващата страната коалиция.

Точно там е проблемът – тези написани черно на бяло имена, които без заобикалки разкриват как политици участват в злоупотреби. Единият от заплашилите я мъже є казва съвсем недвусмислено: “Има близки до някои партии хора, за които не може да се говори. Би трябвало да го знаеш…”. А после споменава за киселина – също пределно ясен намек. Вече има случай на залята с киселина и обезобразена журналистка. Защото била прекалено любопитна и пречела на нечии високопоставени интереси.

В продължение на повече от месец след инцидента Мария живее в страх. “Обземаше ме неясен ужас, когато трябваше вечер да се прибирам сама. Не исках децата ми да играят на улицата”, спомня си младата жена.

Всичко това се случва през 2007 г., а впоследствие тя си намира друг работодател, който явно не разполага с много средства. Редакцията на вестник “Експрес” сякаш се намира в Третия свят. Състои се от поредица оскъдно обзаведени стаи, в които журналистите държат преносимите си компютри върху олющени дървени маси, напомнящи училищни чинове. Мрачните унили коридори са задръстени от купища завързани с канап вестници. Но Мария е доволна. Тук поне тя може отново да разследва, да описва други случки за присвояване на средства, за престъпно съучастничество между политици и трафиканти, “да се опитвам да си върша работата”, казва тя.

На практика в България вече само журналистите вършат тази “работа” – да разкриват стремително растящата корупция, която дърпа надолу икономиката и изяжда ресурсите ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител