06/29/11 21:48
(http://e-vestnik.bg/)

Проф. Симеон Хаджикосев: С потрес узнах, че съм бил агент. А аз се гордеех, че отказах на ДС

Проф. Симеон Хаджикосев. Снимка: личен сайт

Когато в късните новини по БТВ на 16 юни се появи моя снимка от една от последните ми книги, с потрес узнах, че съм бил сътрудник на ДС. Бях представен вълнуващо като агент Явор. Имам превъзходна памет и зная какво съм правил през годините. Затова с чиста съвест мога да заявя - никога и при никакви обстоятелства не съм имал съпричастие към тайните служби. Нещо повече. Дори смея да твърдя, че съм един от малцината сред тогавашните културни среди, който е отказал сътрудничество на службите. На 22 юни отидох да се запозная с досието си в съответната комисия. В досието ми няма никакъв мой подпис или знак за съгласие за сътрудничество, няма мои информации. На сайта на комисията е отбелязано, че съм сътрудничил към ДС, ПГУ-ХІV. Напомням, че ПГУ е Първо главно управление, т.е. външно разузнаване, а какво е ХІV не знам (може би Франция?).

В тънката папчица с четиридесетина страници единствено верни са биографичните справки за мене, за семейството ми и близките ми, трикратно възпроизведени и прошнуровани. Всичко останало са свободни съчинения на водещия офицер, чието име узнах от сайта. Съмнявам се дори в достоверността на посочените в сайта две дати - на вербовката (10.02.1973 г.) и на регистрацията (22.02.1973 г.), защото в спомените ми опитите на ДС да ме вербува се отнасят към ранната пролет на онази година, вероятно април. В досието е отбелязано, че съм снет от отчет през ноември 1973 г. През онази далечна година бях вече старши асистент по Антична и западноевропейска литература в Софийския университет, к.ф.н. (кандидат-доктор на филологическите науки) и нашумял млад критик. От декември 1967 г. до април 1968 г. бях на специализация в Университета в гр. Клермон Феран, Франция.

А ето истината за моята “вербовка”. Обадиха ми се по служебния телефон с покана да се явя в КПКВЧ (Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина). В уречения ден и час в един от кабинетите в Комитета на ул. “Алабин” бях посрещнат от трима души, двамина на моя възраст, около тридесетте, и един по-възрастен. Предложиха ми да ме изпратят на честване или конгрес във Франция през май. Ако вярно си спомням, ставаше дума за Ламартин. С удоволствие приех, тогава подобни покани бяха рядкост. Уговорихме се за нова среща, на която да уточним подробности около доклада ми. След седмица или две ме поканиха отново в същия кабинет. Тогава съвсем неочаквано заявиха, че са от тайните служби и ми предложиха да им сътруднича. Щели да ме изпращат на конгреси, симпозиуми, писателски срещи в чужбина, а аз трябвало след това да ги информирам какво е отношението към социалистическа България, както и за конкретни участници в срещите. Бях силно смутен, но заявих, че искам да обмисля предложението им.

След още десетина дена лицето, оповестено в сайта на комисията по досиетата като ст. лейт. Георги Караманов, ми се обади по телефона у дома (помня, че беше събота) и ми каза, че пристига с личната си кола и ме помоли да го чакам на улицата. Разговорът ни се проведе на четири очи в колата му. Казах му, че възнамерявам да правя научна кариера и да се изявявам като литературен критик, а тези занимания никак не се стиковат с тяхното предложение. Казах, също така: “Имам двама сина (тогава на пет и на две години) и не мога да си представя как бих им обяснил един ден, че съм сътрудничил на тайните служби”. Вербовчикът помълча и каза: “Разбирам. Смятайте, че не сме разговаряли изобщо. Никой не бива да узнае за срещите ни”. Никога повече не съм го виждал и ако ...

Публикувана на 06/29/11 21:48 http://e-vestnik.bg/12080/prof-hadzhikosev/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване