Общини ще стопанисват недвижими археологически ценности

Общини ще стопанисват недвижими археологически ценности, гласуваха днес народните представители поправки на второ четене в Закона за културното наследство, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Разглеждането на промените върви без дебати, макар че обемът им е твърде голям и едва ли ще приключи в рамките на днешното заседание на НС. Предвижда се създаване на ред за предоставяне правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общини, което от своя страна ще създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините, като в същото време чрез осъществяването на тези дейности ще бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство. Със законопроекта се предлага с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности - "световно богатство" и "национално богатство", декларирани или регистрирани по реда на този закон - собственост на физически или юридически лица, с имоти - частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти - частна държавна собственост. Предложените изменения и допълнения по отношение на опазването на археологическото наследство целят оптимизиране на процедурите във връзка с повишаване ефективността на археологическите проучвания и на дейностите, свързани с опазването на археологическото културно наследство. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В законопроекта се предлага изменение , с което в списък - приложение към закона, се определят археологическите резервати. Предложено е изменение на определението за археологически резерват. Класификацията, категоризацията и режимите за опазване на археологическите резервати се предвижда да се уреждат с наредба на министъра на културата. Предвижда се да отпадне законовото изискване за притежаване на образователна и научна степен "доктор" за експертите, които могат да бъдат включени в регистъра от Закона за културното наследство. За борба със закононарушенията и с цел по-ефективна превенция се предлагат разпоредби, регламентиращи принудителни административни мерки. В преходните и заключителните разпоредби се създава на нов текст, уреждащ статута на музейните сбирки, което ще позволи да се стимулира дейността на местните общности да издирват, съхраняват и популяризират движимото културно наследство. Със законопроекта се предлагат промени в Наказателния кодекс като се предвиждат санкции по отношение на откриване и не съобщаването за археологическите културни ценности, както и завишаване на наказанието за унищожаване и повреждане на културни ценности. По време на заседанието си членовете на комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че предлаганите промени за изменение и допълнение на Наказателния кодекс не трябва да се подкрепят на второ гласуване. Те могат да бъдат предоставени на работната група към министерството на правосъдието, която изготвя нов проект на Наказателен кодекс, смятат депутатите-прависти. В поправките към закона има и твърде любопитен текст, който народните представители още не са гласували: Санкция от 15 до 50 хил. лв. ще заплашва фирмите, които използват изображенията на културни ценности без разрешение на Министерството на културата, на музея или на собственика на предмета. Глобата за физическите лица при това нарушение ще е от 5 до 15 хиляди лева. Забраната без разрешение е за изображения на културни ценности , които се използват както при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели, така и за тяхното фотографско, компютърно или видеоразпространение. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: