"Драгоманско блато" влезе в списъка от влажни зони с международно значение

Министерството на околната среда и водите допълни националния списък от влажни зони с международно значение с нов обект – Карстов комплекс "Драгоманско блато", с обща площ 14 967 ха, съобщиха от МОСВ. Секретариатът на Рамсарската конвенция потвърди пред МОСВ, че обектът отговаря на критериите за влажна зона с международно значение и е включен в списъка на конвенцията. Това е най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната. "Карстов комплекс Драгоманско блато" е разположено в Западна България, в административните граници на област София и попада в границите на четири общини: Драгоман, Годеч, Сливница и Костинброд. Комплексът включва едни от последните опазени в България карстови блата, като е единствен за страната и рядък за Балканския полуостров. Карстовият комплекс се простира на 20 км южно от планината Чепън, която е част от Западна Стара планина. Най-високата точка на комплекса е връх Петров кръст, с 1206 м.надморска височина. Комплексът е местообитание на редица редки и защитени растителни и животински видове. Тук са описани 256 вида птици, представляващи 61% от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 23 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. "Драгоманско блато" е важно местообитание и за редица видове пеперуди и водни кончета, с европейско и световно значение. Тук се срещат големият и малкият воден бик, ръждива, сива и голяма бяла чапла, тръстиков блатар и още много видове птици, видра, лалугер, тритон, два вида змиорки и други земноводни. От растенията - бяла водна лилия, блатен ирис, шахматовидна ведрица и уникалното насекомоядно растение  алдрованда, за която комплексът е единствено местообитание в страната. Новата рамсарска влажна зона попада изцяло в границите на защитена зона "Драгоман" за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и частично - в защитена зона "Раяновци" за опазване на дивите птици. С обявяването на комплекса за влажна зона с международно значение, броят на Рамсарските места в България става 11, с обща площ 35 273 ха. Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при ползването на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, лечебна кал, сол, дивеч и т.н., в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдеще. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: