Американският рейтинг може да е смешен, но шегата е за сметка на Китай

Китайските валутни резерви от $3 трлн. всъщност вече са много лоша идея, след като инвеститорите започнаха видимо да предпочитат йената пред щатския долар. Достатъчно красноречиво говори фактът, че американските държавни облигации очевидно са смятани за по-рискови от разписките за дълг на Япония – една финансово затруднена, застаряваща и политически нестабилна нация, съвземаща се от тежко земетресение и ядрена криза.
Мнозина инвеститори все още разглеждат гигантските валутни резерви на Китай като предимство. Доводът им е, че при това положение страната е защитена от всеки финансов апокалипсис. В действителност обаче тя е в капан и вече търси несъществуващи изходи. Продажба на щатски долари срещу гръцки дълг? Как ли пък не. Замяна с италиански корпоративни облигации? Едва ли. Или може би ще потърси достатъчно останали свободни швейцарски франкове, с които да диверсифицира портфолиото си? Желая й късмет в това начинание.
Разбира се, Япония винаги остава като възможност. Веднага обаче ми хрумват два проблема около тази, на пръв поглед добра, идея. Първо, десетгодишните японски суверенни облигации са с незначителна доходност от 1,06%, т.е. около една трета от възвръщаемостта по еквивалентните им американски държавни книжа. Второ, около 95% от емитираните японски задължения всъщност са изкупувани от японци, така че Китай просто няма как да се добере до достатъчно голямо количество. Пазарите на облигации в останалите части на Азия са твърде малки или твърде неликвидни, за да свършат работа на китайците.
С напредването на 2011 г. архитектурата от Бретън Уудс ІІ, създадена на континента след кризата от 1997 г., не просто се срива, но застрашава държавни средства за трилиони долари. Романтичните схващания за завръщането към света на Златния стандарт, въведен с първото споразумение от Бретън Уудс, са нереалистични в толкова непрозрачна и пропита от задлъжнялост глобална система, каквато е съвременната. Същото важи и за спасяването на наследника му, с който Азия въведе практическо обвързване на валутните курсове към щатския долар и натрупа огромни резерви за собствена защита.

„Ловкият“ Китай

Китай участваше в тази игра с най-голяма ловкост и усърдие от всички останали. Подцененият юан е горивото на втората по големина икономика в света. Поддържането на тактиката обаче става все по-трудно, докато председателят на американския Федерален резерв Бен Бернанке флиртува с идеята за ново количествено улеснение (QE3), а политиката на финансовия министър Тимъти Гайтнър наближава тавана за държавния дълг.
Нещо повече, с всеки изминал ден китайската стратегия става все по-скъпа. Това пролича пределно ясно от предупрежденията на Standard & Poor’s и Moody’s Investors Service. Двете рейтингови агенции обмислят да лишат САЩ от първокласния им кредитен рейтинг ААА. Страхотно е да се види как S&P и Moody’s показват характер и не си затварят очите пред влошаващото се фискално състояние на САЩ.
Самата представа, че в момента има икономика, която изобщо да заслужава най-високия кредитен рейтинг, е направо смешна. Китайските управници обаче започват да разбират, че шегата ще е за тяхна сметка. Американските държавни облигации на стойност $1,2 трлн., които са собственост на Пекин, са само половината от смешката. Другата част е ентусиазмът, с който Китай изкупува задължения, емитирани от Гърция, Португалия и други слаби звена на еврозоната.

Нов дипломатически курс

Всичко това доведе до забележителна промяна в дипломатическите отношения. Сега Китай умолява САЩ да предпазват долара. При посещенията на държавния секретар Хилари Клинтън в Пекин зелената валута е също толкова съществена част от дневния ред, колкото и човешките права. Европа се надява, че Китай ще помогне на затруднените й икономики да избегнат необходимостта от намеса на Международния валутен фонд. Япония пък се подмазва на Вашингтон с обещания да не се освобождава от авоарите си в щатски долари.
Китай извлече сериозни ползи след терористичните атаки от 11 септември 2001 г., а поне засега се оказва големият лидер и след глобалната финансова криза от 2008 г. САЩ прекараха годините след нападенията в безсмислени и скъпо струващи войни, които настроиха голяма част от света срещу тях. В същото време Китай си създаваше приятели и сключваше договори за енергия и суровини. Днес азиатският гигант отново запълва вакуума с изграждането на пътища, мостове и електрически мрежи по цял свят, за да заздрави връзките си.

Финансова опасност

Трупането на европейски дълг е ясен пример за китайската тактика. Мотивацията е по-скоро политическа, отколкото икономическа.
Въпреки това икономиката обикновено успява да опровергае план-програмите и изчисленията на политиците. Такъв беше случаят с ефекта на доминото в Азия в края на 90-те години на миналия век. В Индонезия тези криви сметки доведоха до свалянето на президента Сухарто от власт. Финансовият хаос в Южна Корея помогна на бившия дисидент Ким Те-Чжун отново да се възкачи в президентското кресло.
Това е парадоксът на нашето време. Хората, които искат да участват в световната икономика, ще трябва да са готови да бъдат управлявани от капризите на милионите неспокойни инвеститори, които движат пазарите. Европа вече започна да учи този урок, докато рейтинговите агенции се надпреварват да понижават суверенните кредитни рейтинги на членките на ЕС. Способността на САЩ да умилостивяват S&P и Moody's също започна да отслабва. Ето това се случва, когато политиците си играят горещи политически игри с тавана на американския дълг.
Китай и останалите азиатски държави са заклещени по средата. Желанието на региона да трупа долари никога не е било добра идея, а изградената структура все повече заприличва на най-голямата пирамида в света. Ако Китай се опита да продава доларовите си активи, пазарите ще се сринат. Затова с покупките си на долари надува още повече финансов балон, какъвто светът не е виждал досега. Може би най-смелата валутна търговия в историята е на път да поеме в много лоша посока. И това съвсем не е повод за смях.

Прочети цялата новина

Свързани новини: