Манифестът на един убиец

Откакто Андерш Беринг Брайвик даде първия изстрел при нападението, което взе живота на най-малко 85 млади хора на норвежкото островче Ютьоя в петък, на всеки няколко часа се появява нова шокираща новина. Последното разкритие е, че 32-годишният норвежец изглежда е прекарал девет години в планиране на касапницата. Така поне се твърди в необичаен 1500-страничен документ, който Брайвик публикувал в интернет няколко часа преди първата част от нападението си - бомбения атентат над правителствен комплекс в Осло.

Манифестът на Брайвик показва, че подготовката му е била щателна до маниакалност. По неговите собствени думи, той в продължение на няколко години е събирал пари за финансиране на нападенията. Преместил се е в апартамента на майка си, за да спести пари от наем и постепенно се отчуждил от приятелите и роднините си, за да избегне подозрение. През това време той е чел крайнодесни и ислямофобски сайтове, писал е в тях и дълго време се е учил как да измайстори взривно устройство.

Той е рекламирал собствения си облик с десетки автопортрети в различни униформи - полицейски, паравоенни и норвежки народни носии - които публикувал онлайн. Подготвяйки се за тези снимки, посещавал козметични салони и солариуми. Финалната фаза включвала наемане на изолирана ферма. Това му осигурило самота, оправдание за закупуването на голямото количество изкуствен тор за бомбата и достатъчно голям хамбар за складирането му. Брайвик положил много усилия да прикрие намеренията си. На хората, които искали да го посетят, казвал, че е зает с лятната жътва, въпреки че нищо не разбирал от земеделие. Изглежда го е устройвало да се носи слух, че се е усамотил от срам заради хомосексуална връзка.

Манифестът на Брайвик “2083. Европейска декларация за независимост” дава известна яснота и за мотивацията му. Идеологията му изглежда е форма на реакционен християнски фундаментализъм, подхранван от омраза към исляма, марксизма и всички хора, които не са с бяла кожа. Страница след страница описват в подробности мислите му за политиката и обществото. Той роптае срещу ЕС, ООН и други наднационални организации. Заклеймени са и норвежките политици - дясната Партия на прогреса (на която е бил член) е осъдена като твърде кротка, а управляващата Норвежка работническа партия е особено остро критикувана.

Омразата на Брайвик смая норвежците. Страната има гордата репутация на международен посредник за мир, който е дом на Нобеловата награда за мир и няма апетити към десен радикализъм. Дори по време на нацистката окупация фашистката партия “Национално съгласие” на Видкун Квислинг е събирала не повече от 2,5 процента от гласовете. На общите избори през 2009 г. неонацистката партия Вигрид взе само 179 гласа.

Единственият по-сериозен крайнодесен инцидент от последните години бе убийството през 2001 г. на Бенджамин Хермансен - 15-годишен син на майка норвежка и баща ганаец. За убийството бяха осъдени двама членове на неонацистката групировка БуутБойс. След това убийство се състояха антирасистки митинги из цяла Норвегия. Около 40 000 души се включиха в шествие със свещи по улиците на Осло. Тази година при отбелязването на 10-годишнината на това убийство на бдение се събраха 5000 души.

Десноцентристките екстремисти бяха дискретни през последните години. Норвежките разузнавателни служби предупреждаваха за потенциална заплаха, но населението и медиите се бяха съсредоточили повече върху възможността от ислямистко насилие. Каквато и крайнодясна активност да е имало, тя изглежда е протичала онлайн. И въпреки че подобни прояви се следяха от разузнавателни служби, целенасочените опити на Брайвик да прикрие плановете си изглежда са му осигурили незабележимост докато не стана твърде късно.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: