(http://e-vestnik.bg/)
Христо Стоичков: Приятел съм с Вагит Алекперов и с Валентин Златев. Подариха ми шикозен часовник
Руският вестник “Спорт-експрес” публикува голямо интервю с Христо Стоичков, който преговаря да стане директор или треньор на футболния клуб “Ростов” в Ростов на Дон. Ето текста на интервюто:
“Стоичков се отпуска в креслото и разглежда строителните скелета зад прозореца на генералния директор на “Ростов” Юрий Белоус.
Ние крадешком го разглеждахме в полумрака - малко е побелял от времето, когато беше играч, носи дебела златна верижка, два пръстена… Какво пише на фланелката му? Името “Stoichkov” се преплита с осмицата. Номерът, с който играеше.
- Колко време ви трябва? - попита Белоус.
- Около час.
Стоичков вдига вежди, завърта глава и възкликва:
- Аз и с жена си не разговарям толкова!
Това е аргумент, помислихме си ние - и сменихме плановете. Разбрахме се за четиридесет минути. Стоичков се успокои - не е важно колко. Важното е да победиш. Поговорихме си два часа. Христо отговаря на руски. Само в някои случаи му помага Мирчо Димитров - агент на почти всички българи, играли в Русия. От Пеев до Георгиев. През 80-те години Димитров не е имал отношение към футбола - работел е като строител в Грозни.
- Вие винаги сте говорили това, което мислите. Времето не ви ли промени? - търсим мост към носителя на “Златната топка” - 1994.
- Не! Невъзможно е да ме промени нещо! А и защо трябва да се променям? - маха с ръце Стоичков.
- С годините хората стават по-сдържани…
- Няма такава опасност за мен. Вижте ме - дори външно съм такъв, какъвто бях. Само малко корем се появи. Какво да разсъждавам за характера? Ненавиждам хора, които днес наричат нещо бяло, а утре - черно. Аз през цялото време се движа направо. И в живота, и на терена.
- Вие нали често сте били в Русия?
- Разбира се. Дойдох в Москва за финала на Шампионската лига “Манчестър” - “Челси”. Тук имам близки приятели. Например президента на “Лукойл”.
- Вие говорите за Леонид Федун? Той вече не е президент…
- Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Мой приятел. Познаваме се от десет години. Дружа и с Валентин Златев - представител на “Лукойл” в България.
- Дружбата с милиардери носи неочаквани подаръци. Един наш богат човек подари на Роберто Карлуш “Бугати”.
- Трябва. Аз също съм получавал много подаръци. Виждате ли часовника ми?
- Не е лош.
- Да, шикозен часовник. Много е скъп, не се разделям с него! Подарък ми е за рождения ден от вашия “Лукойл”.
- Вие говорите смело руски. Учили ли сте го в училище?
- Не. И не говоря много добре. (б. р. - по времето, когато Стоичков е завършил училище, изучаването на руски беше задължително до 8-и клас).
- Недейте така, Христо. Вие имате изключителни способности за езици. Само един месец след пристигането си в Барселона сте дали интервю на испански език.
- Животът ме принуди. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Трябваше да разбирам какво говори Йохан Кройф и какво говорят футболистите на терена.
- Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА?
- Има си хас!
- Той за осем години в Русия така и не научи езика.
- Вагнер е бразилец, нали. Това ми обяснява всичко.
- В руските вестници са ви приписвали маса любопитни фрази.
- Какви по-точно?
- Ето какво, например: “Ако някой хвърли върху Мадрид атомна бомба, аз ще стисна ръката на този човек”.
- Каква е тази глупост? Никога не съм казвал такова нещо. Кой е написал това? Той е глупак, така му предайте. Той си няма и представа какво ми е в душата. Аз и затова не се разбирах с всички журналисти. Ако пишеш истината за Стоичков - получаваш всичко. Ако лъжеш - първият разговор ще бъде и последен.
- Ето ви тогава още една фраза - след ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2011/07/30