Бюджетни икономии, които вдигат разходите

Администрацията на Обама подкрепя премахването на редовния доклад за социалните и икономическите условия в страната (т. нар. Statistical Abstract), което красноречиво говори за това, какво всъщност не е наред с подхода на Вашингтон към бюджетните икономии, пише Дейвид Джонстън. Покриващото близо 1000 страници резюме на официални данни отбелязва своя 130-и и очевидно последен брой от 1878 г. насам. Достъпно е в интернет и на хартиен носител.
Данъкоплатците ще спестят тези $2,9 млн., които всяка година се изразходват за събирането на информация от интернет страниците на множество правителствени агенции, академични институции, корпоративни предприятия и организации с нестопанска цел.
Колко време обаче ще бъде пропиляно в търсенето й без тази готова справка? Колко ще се бръкнат щатските и местните данъкоплатци за допълнителното време, което ще е нужно на служителите в справочните бюра да отговарят на въпросите? Колко питания ще останат без отговор? Ами какво да кажем за факта, че Statistical Abstract бързо и ефективно насочва към други източници за по-подробен поглед, което спестява на изследователите необходимостта да се ровят из огромното разнообразие от държавни и частни сайтове?
Корпорациите, предприемачите, изследователите и щатските и местните данъкоплатци ще платят много повече от това, което федералното правителство спестява.
Случаят е идеална илюстрация какво не е наред с подхода на Вашингтон. Общоприетото мнение е, че разходите на федерално равнище трябва да бъдат орязани, защото в момента администрацията струва повече, отколкото САЩ могат да си позволят.
Както свидетелства и предстоящото премахване на Statistical Abstract обаче, предложенията на демократи и републиканци за свиване на държавните разходи ще направят федералното управление по-евтино, но и ще влошат икономическото състояние на страната.

Фискален пясък

Глупавото и необмислено втурване към икономии в разноските ще хвърли пясък в икономическата машина, вместо да я смаже.
Сумата, която федералното правителство би похарчило за изготвянето на Statistical Abstract, е по-малка от това, което Вашингтон ще даде през първите 25 секунди от фискалната 2012 г., стартираща след месец на 1 октомври. Трябва само да се изнамерят още 379 737 с този размер и прогнозираният бюджетен дефицит направо ще изчезне, поне в умовете на политиците, които удобно забравиха понятието анализ разход/полза.
Миналата година интернет страницата е била посетена 5,6 млн. пъти. Ако отсъствието на Statistical Abstract увеличи времето за търсене дори само с две минути, цената (на база средното заплащане на чиновниците в информационните служби) ще е около пет пъти по-голяма от спестеното от федералното правителство. Ако Конгресът поръча анализ на разходите и ползата, ще види, че мярката струва на обществото поне $5 срещу всеки спестен от данъкоплатците долар.
Не би било изненада, ако разходите на предприемачите, предприятията и организациите с нестопанска цел достигнат $100 за всеки долар, спестен от федералното правителство, като се имат предвид възнагражденията на анализаторите и колко време отнема да се съберат данните.
Администрацията на Обама съвсем не е единствената, която не успява да вземе под внимание ефектите от съкращенията на разходите. Да вземем например конгресмена Пол Райън, републиканец от Уисконсин, когото пресата смята за сериозен и информиран бюджетен експерт.

Евтиното излиза скъпо

Райън два пъти предложи планове, които според него щели да спестят на правителството повече от $5 трлн. през следващите 75 години.
Това, което не споменава Райън, е, че ако се използват същите официални данни, на които той базира идеята си, планът му може да увеличи частните разходи за здравеопазване с $39 трлн., както показа икономистът Дийн Бейкър, като използва обикновени електронни таблици и същия източник на данни като Райън. Да се похарчат $8, за да се спести $1, е нещо изключително глупаво, също както и премахването на Statistical Abstract.
Разбира се, ако планът на Райън се превърне в закон, тези $39 трлн. няма да бъдат платени, защото хората няма да могат да си ги позволят. Много от тях просто ще умрат по-рано и по-болезнено, тъй като услугите на здравеопазването няма да им бъдат по възможностите.
Политиците от Вашингтон разсъждават по същия начин, както една стара приятелка, чийто лъскав почти нов „Шевролет Камаро“ вървеше като таратайка. Тя си мислеше, че ще спести пари, ако не сменя маслото. Евтиното излиза скъпо.
Истината, която почти никой във Вашингтон не се осмелява да признае, е, че повишаването на данъците всъщност може да напълни джобовете ви с повече пари. Аз и съседите ми научихме това преди няколко години, когато гласувахме за повишение на данъците, които плащаме. Всеки долар допълнителен данък, който платихме аз и жена ми тази година, донесе с $1,86 повече в джобовете ни.
Как може повишаването на данъците да напълни джобовете ви, ли? Като повиши ефикасността.
Тази година платихме $210 данък върху недвижимото имущество, за да финансираме събирането на боклука и почистването на тротоарите от снега. Закупени на дребно, тези услуги биха стрували около $600. Така че дадохме $210, за да спестим $390. Това се равнява на спестявания от $1,86 за всеки долар повишен данък. Като допълнителен бонус улицата ни се почиства само от един боклукчийски камион на седмица, вместо всеки ден да минава камион на различна компания и да имаме празни кофи за боклук само в четвъртък сутрин.
Това, което е важно за публичните финанси, не е колко харчи правителството, а по-скоро какво купува с парите от нашите данъци. Но не разчитайте новият двайсетчленен комитет, наречен „Суперконгрес“, да се заеме със сериозен анализ на разходите и ползите, защото съкращаването на разходите се е превърнало в догма, а политиките, базирани на реалността, се смятат за икономическа ерес.

Прочети цялата новина

Свързани новини: