Надина Калоянова: 90% от музикантите заминават за чужбина

Култура на чалгата звучи като “социалистически небостъргач”, казва младата виолистка и певица

БЪлгария има много музикални таланти. Но почти всички завършили висше музикално образование в БЪлгария заминават на Запад. Защо става така? Надина Калоянова е една от завършващите и също се насочва натам. Родена е през 1985 година в град Варна. Свири на цигулка от четиригодишна, пее от седемгодишна. На 11 години заменя цигулката с виола, защото по думите й само след тази възраст можеш физически да поемаш тежестта на виолата. Завършва Национално училище по изкуствата “Добри Христов” във Варна с виола и втора специалност класическо пеене. Тази година завършва специалност виола в Музикалната академия в София.
Надина пее и има спечелени награди, общува и реализира проекти с изявени музиканти.
Представители на “Мюзик аутор” споделят, че излъчваната по медии българска музика все повече намалява. Медийните прожектори върху млади музиканти се включват най-вече при телевизионни музикални състезания и риалити формати, които се захващат с обучение и пи ар на изненадващо симпатични млади хора с хубав глас. Прожекторите върху тях обаче веднага угасват след края на шоуто. Но славата на музикантите е най-малкият проблем. Казват, че ако си музикант къща може да не можеш да храниш. А ако си музикант в България себе си можеш ли?

- Как така започна да свириш толкова отрано - родителите не са музиканти?

- Брат ми и сестра ми са цигулари, сега брат ми свири на бас китара (дори работим заедно) и то си е съвсем естествено. Аз много пеех още от малка, и така.

- А родителите?

- Баща ми, светла му памет, беше механик от Съюза на българските автомобилисти. Майка ми е инженер. Но брат ми първи започна да се занимава с музика, не знам точно как е започнала при него музикалната “одисея”. По-голямата ми братовчедка завърши музикалното училище във Варна, сега преподава музика в Катар. Първият братовчед на майка ми е Анатолий Кръстев, професор виолончелист, световно известен, и преподава в академията.

- В България ли ще работиш след дипломирането си?

- Не. След държавния изпит заминавам. Не знам още точно къде, имам няколко оферти, ще видим.

- Искаш ли да отидеш някъде, и къде?

- Искам, да. Много голяма мечта ми е да уча джаз. Имам двама приятели, които учат в Гронинген, Холандия. Условията, за които са ми разказвали, доста са ми допадали. И искам да видя за какво става въпрос. Може би след две години. Дотогава смятам да работя.

- Брат ти и сестра ти са избрали да останат тук.

- Да, но не знам доколко дълго.

- Стабилно ли е положението им или на хората като тях в България?

- Не е стабилно, не е полезно. Трудно е. Има дни, когато нямаш участия. Защото го има и другият проблем – собствениците на медии, заведения не дават възможност на музикантите. Има големи фенове, но те са единици. А един музикант цял живот го прави това. Аз имам приятели, които успоредно работят в офис и се опитват да са изпълнители. Имала съм тежки моменти и кой знае още колко ще имам. Радвам се, че все нещо се е случвало и не ми се е налагало да се заемам с друга работа.

- Каква част от музикантите излизат от България?

- Много. Може би 90 % от хората излизат извън България. За да живеят, за да учат - магистратура, докторантура, специализация. ...

Свързани новини: