Липса на оборотни средства блокира проекти по "Околна среда"

Липсата на оборотни средства забавя финализирането на проекти по „Околна среда“ за пречиствателни станции и отпадъци. Почти няма община в България, която да може да се справи сама с изпълнението на проекта, докато не й се възстановят всички плащания, съобщиха от Националното сдружение на общините в България.
Проблемът е, че общините масово използват авансовите суми като оборотни средства, с които да се разплащат със своите изпълнители, обясни Малина Крумова, директор на оперативната програма към Министерството на околната среда и водите.
Схемата е следната - общините получават авансовото плащане, с него плащат на изпълнител, след което този ресурс се възстановява и те кандидатстват отново за същия обем средства. Когато вече дейностите са изпълнени 80%, местните власти трябва да направят 20% финални плащания, преди средствата да им бъдат възстановени. Тук се включва и съфинансирането, което те трябва да осигурят, но често не разполагат с този ресурс, допълни Крумова. В момента доста проекти са на финален етап, дори са пуснати официално, но парите по тях не са разплатени.
Проблемът е и в липсата на добри умения за финансово управление и планиране. В момента се обсъждат възможните решения на проблема. Съществуват двa основни варианта, съобщиха от Министерството на финансите. Едната възможност е фонд ФЛАГ. Другият механизъм е одобреното кредитно споразумение за заем от Европейската инвестиционна банка за осигуряване на собствения принос на общините от 700 млн. евро, необходим за изпълнение на големи инфраструктурни проекти по програми „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”.
По закон общините обаче не могат да теглят заеми 9 месеца преди изборите, което забавя процеса на разплащанията. Това ограничение не се отнася за фонд ФЛАГ. Но пък при него има някои ограничения, едно от които е размерът на парите, за които да се кандидатства.
Големите проекти, каквито са тези за водна инфраструктура и депа, не могат да теглят финансов ресурс за осигуряване на мостово финансиране или съфинансиране по ФЛАГ, тъй като по него може да се теглят максимум 10 млн. лева като ресурс. Проектите за интегриран воден цикъл на Габрово, на Враца например могат да получат финансова подкрепа единствено от ЕИБ през Банката за развитие, коментира Емил Савов, експерт към НСОРБ и ръководител на ФЛАГ.
За по-голям оборотен ресурс приехме през 2010 г. авансовите плащания да станат 35% от стойността на договора, коментира министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев. Според него проблемът в момента не е съществен. Тези въпроси ще станат по-належащи през 2012 г., 2013 г.
Други затруднения за изпълнението на проектите са още липсата на капацитет в управлението на големи проекти, за инвестиционните проучвания е необходима сериозна обосновка колко голям да бъде проектът, колко жители ще обхваща, как ще се отрази тази инвестиция върху цената на услугата.
Другите проблеми са свързани още с издаването на разрешенията по Закона за устройство на територията, които отнемат месеци.

Прочети цялата новина

Свързани новини: