Време е Европа да направи немислимото

Най-сетне удари решителният час за Европа. Началният сигнал на маратона прозвуча преди доста време, но ЕС и ЕЦБ сякаш едва сега се отлепят от старта, пише Марк Дау. Повече нямаме време да се тюхкаме за погрешни констатации, изпуснати възможности и пропуски в държавната политика. Няма за къде повече да увъртаме и протакаме.
Европа трябва да прескочи момента с размисъла върху немислимото и да премине към осъществяването му. На първо време се налага всички замесени да си признаят, че първоначалната концепция на ЕС се провали. Това не е криза на ликвидността. Проблемът не е и в липсата на лидерство (както чуваме напоследък да повтарят хората с повърхностни възгледи). Става въпрос за провал на цялостната концепция.

Защо сега?

Две неща ускориха процеса. Когато през юни германският финансов министър Шойбле пръв започна да говори открито за преструктуриране на гръцкия дълг, думите му провокираха промяна в психологията на пазара, независимо че мнозина вече очакваха подобно развитие. Убежденията на пазара са нещо капризно и не винаги са рационални или пък правилни. Който държи златото, определя и правилата, а много от играчите решиха, че най-разумно е да изчакат край страничната линия, докато преструктурирането приключи. Това разклати рекапитализацията на банките и усилията за удължаване на правителствените заеми. В съвременния свят на крехко равновесие доверието и психологията са всичко.
Вторият фактор е растежът. От юли насам се наблюдава драстично забавяне на икономическата активност по целия свят, като най-болезнено е в САЩ и в Европа. Внимателните наблюдатели се готвеха за това развитие още преди земетресението и ядрения инцидент в Япония и въпреки това двата основни икономически блока се оказаха уязвими и неподготвени, когато системата бе разтърсена от критичната ситуация с американския таван на дълга, последвалото смъкване на кредитния рейтинг на САЩ и летния кръг на договаряне на помощите за Гърция. При наличието на растеж почти всяка сметка за поддържане на дълга излиза, а при липсата му – нито една, ако не се стигне до дълбоко преструктуриране. За Европа почти няма надежда за достатъчно голям растеж в близък до дългосрочен план при това тежко дългово бреме и фиксиран обменен курс с основните търговски партньори.
Добрата новина е, че тези послания явно най-накрая биват разбрани. Необичайно прямата реч на Кристин Лагард, управителен директор на МВФ, в Джаксън Хол бе първата инжекция анестетик в рамото на присъстващите европейски официални лица. На фона на безвъзвратно излязлата от контрол гръцка програма ежегодният форум Ambrosetti в Чернобио този уикенд накара по-широка група, предимно европейски лидери, да осъзнаят сериозността на ситуацията.
Разпадащата се програма в Гърция би следвало окончателно да убеди ЕС, че инжектирането на ликвидност няма да свърши работа. Вниманието се пренасочва от илюзията на все по-сериозните икономии към необходимостта от растеж. МВФ с помощта на САЩ и Китай трябва да използва колапса на гръцката програма, за да ангажира ЕС и ЕЦБ в реална, мултинационална инициатива, която да залага на платежоспособността. За Гърция, Португалия и вероятно Ирландия почти няма надежда да избегнат сериозно преструктуриране и изключване от паричното обединение.
Следователно планът трябва да е изграден с мисъл за спасяването на Испания, Италия и може би Франция, така че тези страни да получат достатъчно време за растеж. Само подобен подход може да предпази тези три държави от драстично свиване на икономиките им и фалит. Националните политики и процедури няма да дадат на лидерите на ЕС необходимото време да изградят фискален съюз, а и той само би отложил варианта с растежа. Емисиите еврооблигации (дори да са политически осъществими) няма да подействат, докато туморът не бъде отстранен, а дотогава вероятно ще са станали нежелани.

Трите задължителни елемента на плана

Рекапитализирайте банките, така че да обезвредите във възможно най-голяма степен механизма за разпространение на заразата. Политиците в ЕС трябва да разберат най-сетне, че психологическата война за доверие е по-важна от самото рекапитализиране на банковата система. Безполезно е да настоявате, че пазарите не разбират. Безсмислено е да повтаряте, че нуждите в тази насока са малки. Не звучи правдоподобно и да обвинявате спекулантите. Би било контрапродуктивно да се опитвате да съживявате идеята за стрес тестове, пазарите вече решиха, че не са убедителни. Нужни са бързи и сериозни мерки.
Второ, големи отчисления от стойността и излизане на Гърция, Португалия и Ирландия от паричното обединение. Единствено последната има някакъв шанс да генерира достатъчно висок растеж в системата на еврото, но ако тя бъде пощадена, планът за защитата й трябва да бъде безпогрешен, иначе ще орони доверието на цялата спасителна кампания. Техническите задачи около начинанието са плашещи, но не и непреодолими.
Нищо няма да изплаши залагащите срещу бъдещето на Европа повече от отприщването на неограничения баланс. Единствено ЕЦБ може да направи това. Банката трябва първа да се притече на помощ на националните правителства. Благодарение на нея доходността по испанските и италианските държавни облигации се движеше около 5%, а скоро и Франция може да опре до помощта й. Но вместо да действа без много шум, за предпочитане е предварително да заявява намеренията си. Притеснението, че така ще бъде компрометирана решимостта за реформи в Италия и Испания, макар и разбираемо, на този етап е от второстепенно значение. Не е нужно да скочите със собствената си кола в пропастта, за да изплашите пътника до себе си. ЕЦБ трябва открито да заяви или просто ясно да намекне, че до следващо уведомление е готова да подчини правомощията си на тази цел. Онези, които се тревожат за инфлацията, могат да се успокояват с опита на Япония и САЩ. И на последно място, разбира се, необходима е постоянна ликвидна подкрепа за банковия сектор дори след рекапитализацията. Трудно ще бъде прокарана тази идея, но е наложително.

Прочети цялата новина

Свързани новини: