Голямото несъответствие - работа има, но само за способните

сп. Икономист

На новия пазар на труда безработицата е висока, но има недостиг на квалифицирани и талантливи хора.

“Съвсем безспорно най-голямата награда, която животът предлага, е шансът човек да работи здраво работа, която си заслужава”, отбеляза президент на САЩ Теодор Рузвелт в реч по случай Деня на труда на 7 септември 1903 година. В наши дни милионите хора, които се стремят към тази награда, се натъкват едновременно и на пиршество, и на глад.

Дори и в развитите страни, които в момента изпитват затруднения, мнозина, може би повече от когато и да било досега, имат работата на своите мечти, като получават и добра заплата, и усещането, че вършат нещо стойностно.

В преживяващите бум нововъзникващи пазарни икономики, като Китай и Индия, много хора поне имат по-добра работа, отколкото някога са мислили, че е възможно да получат. В същото време обаче в голяма част от света безработицата е устойчиво висока и много от предлаганите работни места са лошо платени, тежки и неудовлетворяващи.

Това има сериозни политически последици не само за сегашния президент на САЩ Барак Обама, който рискува да загуби своята собствена мечтана работа заради приписвания му неуспех, че не е създал достатъчно работни места за съгражданите си.

Когато Обама влезе в Белия дом през януари 2009 година, безработицата в страната надхвърляше равнището от 8% при около 5% година по-рано. Оттогава тя не спада и сега е приблизително 9%. До президентските избори през ноември догодина той по всяка вероятност ще набляга упорито на “безработно възстановяване”, като ще твърди, че е предотвратил повторно изпадане в една “още по-безработна” рецесия.

Колкото и да се оплакват американците, в сравнение с някои други държави, тяхната икономика изглежда в добро здраве. В по-слабите икономики от еврозоната, работни места, по-специално в държавния сектор, бяха пожертвани в името на строгите бюджетни икономии, за да се избегне изпадане в неплатежоспособност по дългове, натрупани от правителства, харчещи без мярка.

Извън богатия свят Арабската пролет, която свали режимите в Тунис и Египет по-рано тази година, бе предизвикана отчасти от липсата на прилична работа за младежите. Дори в Китай и Индия, преживяващи икономически бум, политиците се тревожат как да осигурят достатъчен брой сносни работни места. И в двете страни все още има стотици милиони човешки същества, които живеят в дълбока бедност, по-специално в селските райони.

Докато обаче толкова много хора изпитват глад за работа, едно малцинство извлича полза от набиращата сила война за таланти. То е в изгодна позиция да иска интересна и удовлетворяваща работа и да поставя условия. Преди всичко обаче заплащането на такива хора - от изпълнителни директори през инвестиционни банкери до софтуерни инженери от Силициевата долина - е много високо.

Най-талантливите все по-често взимат заплата, която превишава многократно средната в съответната страна. Това води до нарастващо неравенство на доходите в много държави, което може да засили социалното напрежение.

Възможно е Обама да посочи, при това с основание, че бе избран за президент след финансовата криза, която заплаши да причини нова Голяма депресия с равнище на безработицата, което би направило сегашното да изглежда като щастливо спасение.

Днешната болка обаче не се дължи само на финансовата криза. Глобализацията и технологичните иновации предизвикват дългосрочни промени в световната икономика, които преобразяват структурата на пазара на труда. В резултат безработицата по всяка вероятност ще остане висока в богатите икономики, дори да пада в по-бедните.

Носителят на Нобелова награда за икономика Едмънд Фелпс посочва, че “естественото равнище” на безработицата в САЩ (под което по-голямото търсене ще изпрати инфлацията нагоре) сега е около 7,5% - значително по-високо, отколкото само преди няколко години.

Майкъл Спенс, друг икономист, удостояван с Нобелова награда ико, се съгласява в публикувана неотдавна статия в списание “Форин афеърс”, че технологиите удрят по работните места ...

Свързани новини: