Русия, за която ме вкараха в затвора

09/22/11 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Русия, за която ме вкараха в затвора

През 2003 г., когато започна атаката срещу ЮКОС, някои наблюдатели я обясняваха с това, че ние – аз и партньорите ми – сме били разработвали някакви тайни планове за преобразуването на Руската федерация в парламентарна република и за ограничаването по този начин на властовите пълномощия на Владимир Путин.

В действителност, насилственото завземане на ЮКОС нямаше нищо общо със сюжета за парламентарна република. Тези, които изфабрикуваха наказателните дела срещу мен и моите колеги, просто искаха да вземат безплатно най-процъфтяващата нефтена компания на страната, струваща около 40 милиарда. Всичко останало може да е било повод, но не причина за нападението.

Всъщност, аз и колегите ми през 2002-2003 г. наистина поддържахме някои независими изследователски структури, които се занимаваха с разработката на нов дизайн на руската политическа система. Аз създадох най-голямата по него време независима нетърговска организация „Открита Русия”. При това, в тази работа вземаха участие и високопоставени сътрудници на администрацията на президента на РФ, депутати от Държавната дума, сенатори и даже някои различими и разумни членове на партията „Единна Русия”. След като ме арестуваха през октомври 2003 г., тези влиятелни лица предпочетоха да забравят за всичко. Бог да ги съди.

Наистина, концепцията за политически реформи, която се подготвяше с наше участие, не предполагаше преминаване към чисто парламентарна република. Ставаше дума по-скоро за президентско-парламентарен модел. При който избраният с всеобщо гласуване президент стои над разделението на властите, действа като гарант на Конституцията, единството и целостта на държавата и пряко назначава ред чиновници, преди всичко на „силовите” места, а също така внася в парламента кандидатурите на шефа на Централната банка и ключовите лица от съдебната система.

Но, според тази концепция, парламентът не е само зрител на този прекрасен живот! Мнозинството в Думата се превръща от проста аритметична величина в политическа – получава възможността да предлага на президента главата на правителството. След назначаването на премиера, Думата утвърждава предложените непосредствено от него – от премиера (не от президента) – министри от социално-икономическия блок. Съответно, правителството подава оставка пред новоизбраната Дума, а не пред новоизбрания президент.

Освен това се предлагаше чувствително да се разширят пълномощията на законодателната власт в областта на парламентарните разследвания.

Естествено, че една конституционна реформа от такъв тип, даже и да е била започната в средата на миналото десетилетие, не би могла да приключи по-рано от 2008 г., затова и ограничаването на пълномощията на конкретен човек на президентския пост просто не беше предмет на обсъждане.

По него време аз смятах подобна концепция за правилна. Конституцията от 1993 г. фактически установи в Русия на федерално равнище суперпрезидентска република.

Причините за това са повече или по-малко разбираеми. От една страна, „бащата” на сегашния Основен закон, Борис Елцин, искаше да изключи по принцип възможността от повторение на конституционния сблъсък, довел до кървавите събития от есента на 1993 г. От друга страна, строежът на основите на новата държава, с всичките му елементи и допълнения, изискваше високо ниво на концентрация на властта в едни ръце.

Обаче към началото на 2000 г. положението в страната се промени. Политическият хаос на миналото революционно десетилетие, с всичките му плюсове и минуси, отстъпи място на традиционната постреволюционна стабилност. Като химик по образование, мога да характеризирам това като преминаване от течно агрегатно състояние в твърдо.

И в тези условия недостатъците на суперпрезидентската република стават очевидни.

Недостатък № 1 – неконтролираната президентска власт, която сама по себе си е най-важната предпоставка за разпространението и задълбочаването на мащабната корупция, поразила Русия от главата до петите.

Сега, като се оглеждам назад, мога да констатирам, че ние сме се движили в правилна посока. На Русия е нужен нов политически модел, който условно можем да наречем президентско-парламентарен. Днес това става все по-очевидно.
в. Култура