Икономиката ни не може да разчита само на еврофондовете

Конкурентоспособността на една икономика зависи от много разнообразни фактори – данъчна система, административен капацитет, добра инфраструктура, прогнозируема среда за развитие на бизнеса. Никой сериозен инвеститор не би си вложил парите на място, където не се знае какво ще се случи през следващите една-две години. Да не говорим за големите международни компании, които работят с хоризонт от 10-15 години напред. Много е важно в тази обстановка да знаем добре къде е мястото на средствата от еврофондовете. При пълна усвояемост те представляват едва 10 % от финансовите ресурси, които се въртят в българската икономика. Всяко евро от Брюксел обаче има изключително значение за бизнеса. Несъмнена е ползата от европарите, но също е важно да се знае какъв е най-големият ефект от тяхното използване. Това без съмнение е дисциплиниращият ефект. Тяхното усвояване възпитава дисциплина в администрацията. Създават се правила и прозрачност в диалога между администрацията и бизнеса.

Необходимо е да се ускори реализацията на проектите

А това в един момент може да се окаже по-важно от милиардите, които се дават за подобряване на инфраструктурата. Оперативна програма „Конкурентоспособност“ има практическо значение с прокарването на точно определени политики в икономиката. Факт е, че българският бизнес все още има оплаквания от реализацията на проектите, защото той иска не само пари , но и скорост при тяхното разпределение и усвояване. Освен това предприемачите настояват и за нормална административна тежест, а за това може да помогне най-много електронното правителство. Надявам се „Конкурентоспособност“ да стане третата от седемте оперативни програми, чиито проекти ще се подават само по електронен път. Очаквам също през следващия програмен период от 2014 до 2020 г. да изградим някакъв механизъм, който дава гаранции, че с европари се финансират най-добрите проекти.
1,2 млрд.евро са сравнително малък финансов ресурс, но те са изключително важни, защото с тях могат да се инициират процеси, които да определят посоката на българската икономика за голям период от време напред. Вече говорим за следващия програмен период, но и през оставащите 1-2 години от този се очертават няколко предизвикателства. На първо място това е успешното договаряне на всички европари, предвидени за усвояване по различните оперативни програми.

Да има механизъм за прехвърляне на средства между програмите

Трябва все по-често да се мисли и за релокация на средствата, защото има програми , по които средствата свършват, а има одобрени проекти. Съществуват обаче и схеми, където усвояването не е чак толкова добро. Другото предизвикателство е свързано със защитата на националните интереси при преговорите с Европейската комисия в Брюксел за следващия програмен период 2014-2020 г. Много е важно при тези преговори да знаем кои са ни приоритетите, за които ще настояваме за повече пари от Еврокомисията. Според мен това на първо място е образованието, след това икономиката, базирана на знанието, и транспортната достъпност, която включва и изграждането на модерна инфраструктура.
Друг основен момент, на който в бъдеще трябва да се отделя все по-голямо внимание, е за ролята на банките при усвояването на европарите. Защото се получава парадокс – голяма част от проектите, които кандидатстват за такива средства, наистина са добри, но въпреки това те трудно могат да разчитат на съфинансиране. Просто се оказва, че те не са интересни за банките и по този начин стават „небанкириуеми“. Ролята и мястото на финансовите институции трябва много усилено да се обсъжда през следващия програмен период. В европейската администрация се води сериозен дебат за схемите , по които трябва да се изразходват европарите занапред – чрез финансов инженеринг или да останат грантовите схеми, както е досега. Тези спорове не могат да не дават отражение и в България. Жалко обаче за тази икономика, която разчита за своето развитие само на пари от еврофондовете.

Прочети цялата новина

Свързани новини: