Младите поляци - между успеха и разочарованието

Франс прес

Някои млади поляци са еуфорично настроени и не обръщат внимание на кризата, защото те самите жънат успехи. Други са разочаровани и недоволни, защото са безработни или работят за мизерни заплати. Съдбата на младите поляци е добър пример как една страна, която се движи на две скорости, се готви да гласува на парламентарните избори на 9 октомври.

Лицето на Александра Шкода, тридесетгодишна художничка, се озарява, когато тя говори за малката си фирма, наречена “Грижи се за децата”, която е основала с партньора си Радек Забински.

Идеята на Александра била много проста - да научи децата да рисуват с айПад. Само за няколко месеца фирмата й е спечелила за клиенти 250 000 души по целия свят. Това е идеален пример за полякиня, която успява във всичко.

“В началото правехме книги, в които стъпка по стъпка учехме децата да рисуват. Първо куче, после котка, след това космическа совалка или принцеса”, обяснява Александра.

“Книгите “Как да рисуваме” имаха успех в Полша, а после поредицата се продаде в Италия. Тогава решихме да ги направим за айПад”, разказва Радек, четиридесетгодишен поляк, запален по новите технологии.

Речено, сторено. И то благодарение на спечелената миналата година първата награда от 50 000 злоти (12 000 евро) в конкурс за най-иновативна прохождаща полска фирма, която им позволи да създадат приложението с помощта на ирландска фирма, открита в интернет.

Седнали пред внушителен компютър в офиса си, намиращ се един от престижните квартали на Варшава, Александра и Радек работят върху четири нови проекта, предназначени единствено за айПад.

“Не бяхме предвидили така нещата. Не знаехме дали ще спечелим пари. Това е проект, който искаме да осъществим, влагайки много емоции”, обяснява Александра. “Думата криза никога не ни е минавала през ума”, допълва Радек.

Страстта и ентусиазмът не винаги са достатъчни. За Арек Грушчински, който е на 25 години, животът тече между безплатните стажове и временните трудови договори. Дошъл във Варшава от Жельона Гура, в западната част на Полша, той мечтае да стане журналист, но с течение на времето бъдещето му изглежда все по-мрачно. “Вестниците търсят хора, които могат да работят три месеца без заплащане”, разказва той.

Днес Арек продава книги и предмети на изкуството за неправителствена организация. Работи на така наречен “калпав договор”. На жаргона на трудовите експерти това означава срочен трудов договор без социални придобивки и осигуровки. “Това е възможно най-лошият договор, който човек може да си представи. Няма социална защита, няма пенсионни точки, няма платен отпуск”, подчертава Арек. Аня, която е на 28 години и е завършила маркетинг, отказва да ни каже пълното си име, защото се срамува.

“След като завърших, мечтаех да работя в международна фирма, но навсякъде отказаха да ме вземат на работа, защото нямах опит”, обяснява тя, седейки в едно от варшавските кафенета удоволствие, което си позволява много рядко. “Вече нямам пари”, откровено си признава тя.

“С времето намалих амбициите си и започнах да кандидатствам навсякъде. Съкратих автобиографията си, за да не изглеждам прекалено квалифицирана за дадено място. След две години без работа и стотици мотивационни писма, намерих място като касиерка в супермаркет на френска верига във Варшава. Ето това е моята международна фирма, за която толкова си мечтаех”, казва Аня.

Тя признава все пак, че е имала късмет да си намери работа. Според статистиките безработицата в Полша през август е била 11,6 процента. При младите под 25 години тя скача дори до 23 процента - най-високото ниво в ЕС.

Заетостта на младите се превърна във водеща тема на предизборната кампания. На изборите през 2007 г. младите масово гласуваха за либералите, които взеха властта. Днес според някои социологически проучвания те са по-склонни да подкрепят консервативната опозиция, която им обеща премахването на “калпавите договори”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: