Меглена Кунева: При преговорите за ЕС ми казваха - труди се, но няма да стане. Стана!

10/08/11 12:48
(http://e-vestnik.bg/)

Меглена Кунева: При преговорите за ЕС ми казваха - труди се, но няма да стане. Стана!

Меглена Кунева. Снимка: e-vestnik

Меглена Кунева е министър по европейските въпроси в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев 2002-2006 г. През 2007-2009 г. става първият европейски комисар от България. От 2010 г. е съветник на еврокомисаря по транспорта и вицепрезидент на ЕК Сийм Калас. Председател е и на борда на директорите на Европейския център за политики.
Меглена Кунева е дъщеря на известния буфосинхронист и актьор Щилиян Кунев (който като студент по право в СУ е бил изпратен в концлагера Белене заедно с баща си — юрист, завършил Сорбоната). Майка й е лекар с дългогодишна практика в Окръжна болница, София.
Кунева завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация в областта на екологичното право. През 90-те години специализира в Хага и в Джорджтаунския университет във Вашингтон. От 1987 до 1991 година работи като журналист в БНР. От 1991 до 2001 г. работи в правния отдел на Министерския съвет, участва в изработването на Закона за достъп до обществена информация и множество екологични нормативни актове.
Автор е на сценария на документалния филм “Истории за убийства”, режисьор Иглика Трифонова, който печели “Златна роза” на Варненския филмов фестивал през 1993 г.
Омъжена е за Андрей Пръмов, финансист, син на секретар на ЦК на БКП по селското стопанство Иван Пръмов, което е повод за много спекулации, че е “снаха на политбюро”. Тъстът й е бил освободен от ЦК три години преди тя да се омъжи и не е бил член на политбюро. Кунева има един син.

- В течение ли сте на всички измислици за вас във вестниците?

- Не. Запазих се да остана в действителността, а не в измислиците.

- Срещу вас се води истинска война, Калфин например не го закачат?

- Първо има истински лъжи – големи. Видях всички възможни начини за манипулация. За това ми разказват, никога не съм чела тези издания, с изключение на едно. Това беше при избухването на „черната кампания” (защото това е терминът), когато по „Телевизия 7” дълго време са показвали и размахвали снимка, че съм на коктейл с Илия Павлов. Аз никога не съм била на коктейл с Илия Павлов, не гледам телевизия, не чета „Уикенд”. И си казах, като всеки човек, склонен да се съмнява, че може пък някога, случайно някъде, без аз да знам (и без това съм късогледа) да съм се оказала на някакво общо място с Илия Павлов, макар че беше съвсем сигурно, че никога не съм се запознавала с него… Най-накрая приятелка ми тикна вестника под носа и ми каза: „Абе, това ми се струва, че е монтаж!”, и ми показа снимката. Видях, че пише, че снимката е от 1998 г. И вглеждайки се в снимката, видях, че това просто не съм аз. Даже и да е монтаж, пак не съм аз (смее се). Най-накрая се оказа, че някой разпозна жената на снимката. И тази жена даде интервю и каза: „Аз съм на тази снимка!”. За мен по някакъв начин това беше успокояващо. Първо, защото истината винаги излиза наяве. Второ, защото разбрах, че срещу лъжите в тази им форма всъщност не можеш да направиш нищо. Можеш да кажеш истината много пъти, но винаги тези, които лъжат, са организирани много силно, и не е сигурно, че тази истина ще достигне… Това не е толкова срещу мен, той е срещу възможността хората да се възстановят от недоверието си към политиците.