Анкара иска да спре спада на лирата

Миналата седмица Турция предприе сериозна намеса на валутните пазари, за да спре резкия спад на лирата въпреки мненията на корпоративните инвеститори, че икономиката й е светъл лъч в глобалния мрак. Необичайният парадокс илюстрира комплексния характер на проблемите в глобалната икономика. Развиващите се страни се сблъскват с резки движения нагоре и надолу на валутите си, които заплашват растежа им.
Действията на турската централна банка са изход от неортодоксалните политики, които институцията следва от края на миналата година. Тя намали лихвените проценти въпреки двуцифрения растеж, за да опита да обуздае волатилните спекулативни капитали, наводняващи новоразвиващите се пазари, както и да понижи стойността на лирата, за да подкрепи износа и да намали вноса. Банката повиши изисквания от трезорите резервен капитал, за да спре надуването на кредитен балон и да регулира търсенето.
Централната банка похарчи $350 млн. на търг за закупуване на турски лири в петък, като с тази сума общата стойност на интервенцията й достигна $1,64 млрд. В същото време намали изискваните резервни капитали за търговските банки, с което повиши ликвидността във финансовата система. Два базирани в САЩ фонда за дялови инвестиции заложиха около $1 млрд. на подема на Турция в дългосрочен план.
Страната е регистрирала икономически ръст от над 10% през първата половина на тази година, разполага със здрав банков сектор и ниски нива на публичния дълг и бюджетния дефицит, на които страните от ЕС могат само да завиждат.
Но опасенията за поевтиняващата лира са сигнал за нарастващите тревоги у някои икономисти за трудностите пред 74-милионната страна. Централната банка се притеснява, че един глобален спад – особено ако засегне ЕС, който е водещ търговски партньор на Турция, може да завлече и турската икономика. Твърде бързият срив на лирата може да подпали инфлацията, която вече е над целевото равнище на централната банка от 5,5%, а оттам и да прогони краткосрочните чужди инвеститори, които финансират по-голямата част от огромния дефицит по текущата сметка.
„Основната тревога на централната банка не е курсът на лирата, а инфлацията, казва Мустафа Акчай от Moody's. Лирата поевтиня с около 10% само през септември, а този бърз спад създава условия за инфлация.“
Друг повод за тревога е размерът на дефицита по текущата сметка – в момента над 9% от БВП, както и краткосрочният характер на външните инвестиционни потоци, които го надуват.
На фона на влошаващите се условия в глобалната икономика турската централна банка се насочва към търгове на чуждестранна валута, за да стабилизира лирата, вместо да покачва лихвите, с което може да задуши ръста.
През септември МВФ даде точно обратния съвет на банката – да повиши лихвите и да запази резервите от чужда валута, които са буфер срещу внезапния отлив на спекулативни капитали, при който ще й се наложи сама да финансира дефицита си по текущата сметка.
„Ние не пилеем резервите си, но не ги държим и като украса на балансите ни“, казва зам.-управителят на централната банка Ибрахим Турхан в интервю от четвъртък, дадено по време на Международния икономически симпозиум в Кил, Германия. Към 4 октомври чуждите резерви на банката бяха $85 млрд.
Според прогнозите на МВФ икономиката на Турция ще се разрасне с 2,5% следващата година, което е доста рязко забавяне спрямо сегашните бързи темпове. В дългосрочен план покачващите се притоци на чужди инвестиции тази година предполагат, че инвеститорите са склонни да пренебрегнат краткосрочните рискове.
Преките чужди инвестиции в 7-те месеца до юли са били $9,1 млрд. по данни на Министерството на икономиката, което е колкото за всичките 12 месеца на миналата година. Миналата седмица на пазара се появи нов фонд от $1 млрд., основан от един от базираните в САЩ фондове за дялови инвестиции Cerberus Capital Management, а Carlyle Group съобщи, че изгражда рисков фонд от $300 млн. за инвестиции в частно турско бизнес училище.
Инвеститорите и турските власти се позовават на младото население (средна възраст от 28 години на фона на 44 в Германия и 37 в САЩ) по данни на ООН, за да обяснят оптимизма си за дългосрочния растеж. Заздравяването на позициите във външната политика и силният растеж през последната година привличат внимание.
„За по-малко от седмица 30 компании изявиха желание да дойдат с нас“, заяви Томас Донахю, президент и главен изпълнителен директор на Търговската камара на САЩ, по време на визита за промотиране на двустранните инвестиции между САЩ и Турция. По думите му сред тези компании са Citigroup и General Electric.
Други по-големи сделки от тази година включват закупуването на турската Mey Icki от базираната във Великобритания Diageo за $2,1 млрд., както и сливането на базирания в Джърси Vallares, инвестиционен фонд, управляван от бившия шеф на BP Тони Хейуърд, с турската Genel Energy Investment, която добива петрол в Ирак.


По в. „Уолстрийт джърнъл“ и „Дау Джоунс“

Прочети цялата новина

Свързани новини: