Призракът на бедствието се плъзга от Гърция към Румъния

Преди 30 години Гърция стана членка на ЕС (тогава Европейска икономическа общност (ЕИО). Никой вероятно в Западна Европа не е подозирал, че малката средиземноморска държава, приета в клуба на избраните, ще създаде екзистенциален проблем за всички останали членки в течение на едно поколение. Затова би било полезно да опитаме да отговорим на един въпрос: къде се намират корените на бедствието?

Също точно преди 30 години, през октомври 1981 г. в Гърция се е случило нещо много важно. Изборите са довели на власт Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК), чиято основа е била поставена в изгнание (”случайно” във Франция) по времето на военната диктатура в Гърция (1967-1974) от Андреас Папандреу, бащата на сегашния премиер на Гърция Георгиос Папандреу.

Демагогията и популизмът са победили тогава една благоразумна алтернатива, която “прегрешила” с това, че е била “дясна” във време, когато в неокомунистическа Европа било на мода да си “от ляво”.

Понеже “антикапиталистическата” икономическа програма и реториката “срещу богатите” не били достатъчни да гарантират победата на ПАСОК срещу консерваторите, водени от Константинос Караманлис старши, Андреас Папандреу включил в предизборната кампания през 1981 г. един театрален антиамериканизъм, стигайки до това да “обещае” излизане на Гърция от НАТО и евакуиране на американските военни бази.

Разбира се, на втория ден, след като бил избран, забравил за излизането на Гърция от НАТО и дори не посмял по същество да се конфронтира с американските интереси. Но започнал веднага да прилага “големи социални програми”, предоставяйки “права” и “привилегии” на все по-многобройни социални категории, за да ги направи верен електорат на социалистите.

Популизмът на гръцката левица бързо излязъл наяве. Никой не пипнал богаташите на Гърция, а тяхното имущество почти не било облагано с данъци по време на управлението на ПАСОК. Доказателството: приходите, получени от държавата от такси и данъци, останали почти същите както при управлението на десните.

В замяна бюджетните разходи нараснали с главозамайващо темпо, особено заради социалните програми. Управлението на Папандреу старши покрило зейналата след 1981 г. пропаст между приходите и разходите - как? - чрез държавни заеми, станали много по-достъпни вследствие на присъединяването на Гърция към ЕИО (ЕС).

Първото правителство на Папандреу (1981-1985) увеличило суверенния дълг на Гърция от 25 процента на 50 процента от БВП, а второто, ръководено от него (1985-1990), го увеличило отново - от 50 процента на 75 на сто от БВП. Така за 10 години гръцките социалисти утроили суверенния дълг на страната до равнище, от където възстановяването вече не е било и още не е възможно.

Лесно се вижда, че военната “хунта”, която е ръководила Гърция между 1967 и 1974 г., макар че е сгрешила сериозно, нарушавайки брутално основните права и граждански свободи на някои гръцки граждани, не може да бъде обвинена в непоправимо разрушаване на бъдещето на страната.

Военният режим е поел държавен дълг от 25 процента от БВП на Гърция, но при рухването му, неговата стойност е била намаляла на 20 на сто - едно равнище, което предлага на демократичното управление, възстановено през 1974 г., много опции за здравословно развитие на страната.

Румъния - следващата Гърция?

Семената на бедствието на Гърция наистина са били посадени между 1981 и 1990 г. Само големите страни, които са в състояние едновременно да въведат свободен достъп до ресурси на световните пазари и да запазят солидна демографията си, имат шансове да погасят суверенен дълг, който надхвърля 50-60 процента от БВП.

Голямото мнозинство европейски държави, включително Гърция и Румъния, не се вписват в тази категория. Затова всяко изпускане от контрол на суверенния дълг е, за една малка или средна държава, почти равносилно на скок без парашут.

До избухването на кризата през 2008 г. гръцките социалисти се хвалеха, че през 80-те години покупателната способност на гърците е нараснала ...

Свързани новини: