Никола Саркози предупреди, че увеличаването на капацитета на МВФ ще може да бъде обсъждано едва през февруари

Световните лидери отказаха да дадат още пари в помощ на еврозоната, като призоваха правителствата на членките на валутното обединение да се постараят повече за разрешаване на дълговата криза, която от две години тресе региона. Освен това поискаха повече подробности по механизма за задействане на последния спасителен пакет, преди да обещават още пари за Международния валутен фонд, който да ги прехвърля към Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF). Това съобщи германският канцлер Ангела Меркел в края на срещата на Г-20 в Кан. Френският президент Никола Саркози пък добави, че въпросът ще бъде сериозно повдигнат едва на следващата среща през февруари.
„Най-лошото, което можем да направим сега, е да се опитваме да скалъпим нещо, преди да сме наясно кой с какво е съгласен, потвърди британският премиер Дейвид Камерън. Работата на МВФ е да помага на страни в беда, а не да подкрепя валутни системи.“
Отказът на най-големите световни икономики да дадат пари сега отразява недоволството им от грешките на Европа. Надеждите на инвеститорите, че срещата ще бъде повратна точка, бяха попарени, а разочарованието отново взе връх, преди правителството на Гърция да спечели вота на доверие и италианският премиер Силвио Берлускони да приеме наблюдателите на МВФ. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу спечели вота на доверие със 153 гласа в 330-членния парламент, след като обеща, че ще започне преговори с опозицията за правителство на единството.

Сътрудничество

„Почти никоя страна не каза, че се присъединява към помощта за EFSF”, заяви Меркел и призова колегите си да побързат със задействането на споразумението от 27 октомври за увеличаване кредитния капацитет на EFSF, рекапитализиране на банките и отписване на част от гръцкия дълг.
След срещата Stoxx Europe 600 регистрира най-голямата си седмична загуба от шест седмици насам, а еврото отписа 2,5% от стойността си от миналата седмица. Доходността по 10-годишните италиански суверенни облигации скочи до рекордни стойности, а лихвите по 10-годишните германски бундове отбеляза най-големия си седмичен спад в историята.
В изявление, в което обвиниха Европа за разстройването на финансовите пазари, лидерите на Г-20 заявиха, че ще направят възможното МВФ „да продължи да разполага с ресурсите, необходими за системната му роля“, и прехвърлиха на финансовите лидери задачата да преговорят за начина, по който да бъдат осигурени допълнителни средства, ако такива са нужни.

Капиталови буфери

Лидерите одобриха план, според който Deutsche Bank, BNP Paribas, Goldman Sachs и още 26 банки ще трябва допълнително да подсилят капиталовите си буфери. Лидерите от Г-20 се договориха и да ограничат рисковете, свързани с т. нар. твърде големи, за да фалират банки, като призоваха регулаторите да изследват въздействието на суаповете за защита срещу кредитен риск върху цените на облигациите.
Освен това обещаха „да подкрепят политиката, при която стойността на валутата управлява пазара“, като в допълнение приветстваха „решимостта“ на Китай да увеличи гъвкавостта на юана. Саркози добави, че Г-20 е постигнала и напредък по договорянето на бъдещия данък върху финансовите транзакции.
Лидерите на Европа възнамеряваха да представят в Кан най-новия си план за борба с кризата и да си осигурят външна подкрепа за удвояване на кредитния капацитет на EFSF, който е 440 млрд. евро, с цел защита на по-големи икономики като италианската. Тези намерения обаче бяха разбити точно в навечерието на форума, когато Папандреу обяви, че ще свика референдум (от който се отказа по-късно), а Италия се озова на мушката на изнервените инвеститори.

Добри новини

„Пазарите постоянно търсят добри новини и възможности, заяви канадският премиер Стивън Харпър. Колкото по-скоро европейските лидери успеят да потвърдят, че отбелязват напредък, толкова по-бързо ще ни измъкнат от кризата на доверието.“
Американският президент Барак Обама сподели, че е изкарал „ускорен курс“ по европейска политика и за европейските правителства е важно да дадат „ясен сигнал, че европейският проект е здрав и читав“.
Хаосът в Европа подтикна страни като Китай, Русия и Бразилия да заявят, че ще забавят обещаната парична помощ, макар да показаха готовност все пак да отпуснат средства чрез МВФ. Фондът може да обвърже помощта с предварителни договори.
Групата на новоразвиващите се икономики БРИКС, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР, ще вземе решение във връзка с „финансовата помощ“ за еврозоната „идните седмици“, увери Аркадий Дворкович, икономически съветник на руския президент Дмитрий Медведев. Бразилският президент Дилма Русеф заяви, че „няма планове или намерения за пряка помощ“ за Европа, като Китай също по-скоро би се обърнал към МВФ.

Капацитетът на МВФ

Възможностите за увеличаване на разполагаемия капацитет на МВФ от $391 млрд. включват разкриване на доверителен фонд и други мерки. Г-20 обсъди и евентуално увеличение на Специалните права на тираж (СПТ) и се договори да накара МВФ да пусне нова шестмесечна кредитна линия за страни „със силни политики и икономически основи“.
„Каквото и да беше увеличението, щеше да ви се стори твърде малко, заяви управителният директор на МВФ Кристин Лагард. Много по-добре е да разполагаме с единодушна подкрепа на решението да се действа, каквото и да струва това.“
Атина остана в центъра на дискусиите, докато Папандреу се бори да се задържи на власт. Политиците се опитват да начертаят план за ново правителство, което да ратифицира спасителния пакет, след като европейските държави замразиха помощ от 8 млрд. евро за Гърция, която се мъчи да избегне фалита.

Провал на плана

Намерението на Папандреу от 31 октомври за референдум разцепи партията му, ядоса пазарите и принуди ЕС да го предупреждава, че цената за Гърция може да бъде излизане от еврозоната – идея, която до момента бе смятана за табу.
Берлускони се съгласи МВФ да надзирава усилията му за понижаване на втория по големина дългов товар в еврозоната. И макар да обеща мерки като по-висока пенсионна възраст и продажби на държавни активи, инвеститорите смятат, че няма да отиде твърде далеч, а позициите му в парламента са разклатени от отцепничеството на двама политици от управляващата партия.
„Берлускони осъзнава съмненията около плана си“, заяви Саркози. Италианският премиер добави, че надзорът е бил „поискан, а не наложен“ и че е отказал предложените от МВФ средства. „Благодарихме на МВФ и отвърнахме, че нямаме нужда от тези средства“, увери той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: