Падането на правителства в ЕС уронва демократичната легитимност

Докато правителствата в еврозоната падат, повалени от задълбочаващата се криза с държавния дълг, осъзнатата загуба на суверенитета на държавите им и предаването на управлението в ръцете на МВФ и ЕС започва да поражда щекотливи въпроси за демократичната легитимност, пише Пол Тейлър.
Откакто кризата се разрази в края на 2009 г., Ирландия и Португалия свалиха от власт правителствата, които се съгласиха да приложат унизителни международни спасителни планове. Същото е с правителствата на Гърция и на Италия поради напрежението, породено от нуждата да наложат рестриктивни мерки и непопулярни икономически реформи.
Според изследвания на общественото мнение испанското социалистическо правителство, което наложи увеличения на данъците, съкращения на заплатите и пенсиите и реформи на пазара на труда, ще бъде разгромено този месец на предсрочни общи избори.
Много от тези промени се дължат на факта, че на някои правителства с дългогодишен мандат вече им е дошло време да слязат от власт, особено на фона на тежките икономически сътресения. Или пък че гласоподавателите наказват правителствата си, тъй като смятат, че са допуснали грешки в управлението си.

Натискът на МВФ и ЕС

Същевременно обаче расте усещането, че политическите промени се налагат отвън в името на спасението на еврото.
МВФ и Брюксел оказаха силен натиск (най-вече върху Гърция) за постигане на политически консенсус в подкрепа на спасителните програми. Някои представители на ЕС и МВФ, както и много инвеститори искат безпартийни правителства, водени от всепризнати технократи като бившия вицепрезидент на ЕЦБ Лукас Пападемос в Гърция и бившия еврокомисар Марио Монти в Италия.
Според тях технократските администрации ще поемат в посока на икономиите и структурните реформи в името на обективната нужда при настоящата извънредна ситуация, без да се поддават на натиск от корпоративни, политически или профсъюзни интереси.
Това може да изглежда като неприемливо вмешателство в демократичното право на народите да избират собственото си правителство и в правото на опозицията да му се противопостави. Но Силви Гулар, депутат от Европейския парламент, посочва, че кризата просто е разкрила степента, в която европейските държави вече са се отказали от част от суверенитета си.
„Ние сме напълно взаимозависими едни от други и това с най-голяма сила важи за държавите в еврозоната. Вече не сме суверенни в смисъла, в който повечето хора разбират този термин“, заяви тя в телефонно интервю.
Кризата разкри невъзможността да се ръководи един 17-членен валутен съюз, в който всеки национален парламент трябва да ратифицира всяко едно решение, посочва Гулар.
Вместо да се проведе незабавно общо парламентарно заседание за цялата еврозона, на което да се одобри увеличението на капацитета на спасителния фонд, договорено още през юли, бяха необходими три месеца да приключи мъчителният процес на ратифицирането от всички национални парламенти, който разпали тревогите на финансовите пазари.
„Трябва да обърнем логиката, казва Гулар. Италианците държат в ръцете си съдбата на еврозоната и нейните 330 млн. жители. Те са част от клуб и ЕЦБ купува облигациите им в израз на подкрепа.“
Страните от Азия и Латинска Америка, минали през програмите на МВФ през 80-те и 90-те години, добре познават ограничения суверенитет на икономическата политика, която носят заемите. За Западна Европа обаче това е ново и на моменти смущаващо изживяване.
Ирландската партия „Фине Гейл“ спечели парламентарните избори през февруари с обещание да промени условията по спасителната програма на ЕС и МВФ и да подели между собствениците на облигации и данъкоплатците разходите за стабилизиране на банките. В крайна сметка Брюксел не отстъпи, но Дъблин все пак устоя на силния натиск от Франция и Германия да вдигне корпоративния си данък.
Вече оттеглилият се гръцки премиер Георгиос Папандреу предизвика възмущението на европейските лидери и паника на финансовите пазари миналата седмица, когато обяви, че ще свика референдум по най-новия план за съдействие от ЕС и МВФ.

Под силен натиск

Обвинен в погазване на гласуваното от европейските кредитори доверие за това, че не е обсъдил намерението си с тях предварително, Папандреу бе подложен на силен международен и вътрешен натиск да се откаже от плана, който му коства поста. „Дори самата идея за свикване на всенародно допитване в част от еврозоната е потенциално опасна. Не бива да го допускаме“, казва Гулар.
Също толкова неприемливо бе цялата еврозона да става заложник на фракция в словашкия парламент или пък Германия да бави европейска среща на върха, за да се консултира с националния си парламент, преди да подпише споразумение.
Единственото място, където на практика може да бъде упражнен демократичен контрол в едно парично обединение, е Европейският парламент.
Някои политици, най-вече от италианската левоцентристка опозиция и досега управляващите гръцки социалисти, са привлечени от идеята за временно правителство от технократи. Може би защото искат да избегнат омразното задължение самите те да смъкнат възнагражденията и помощите, да вдигнат данъците и ограничат трудовите и социалните права.
Според Олаф Краме, директор на левия изследователски център Policy Network,
„има криза на демокрацията на национално и европейско ниво. Доверието на хората в правителствата е крайно ниско, смята той. Брюксел не провокира кризата на демокрацията или тази на суверенитета. Обратното твърдение подценява скритите обществени страхове и води до напълно своеволни заключения.“
Франция и Германия искат по-силна интеграция на икономическите и фискални политики в еврозоната, така че въпросът с демократичния суверенитет вероятно ще стане още по-горещ.
Еврозоната навлиза още по-дълбоко в това, което икономистът от Харвард Дани Родрик нарича „парадокс на глобализацията“. Той твърди, че икономическата (в този случай европейската) глобализация, националният суверенитет и демократичните политики са несъвместими. Може да има съжителство на две от тях, но не и на трите едновременно. За длъжниците в еврозоната, зависими от международната помощ, дори съчетанието на две от тези явления може да е станало непостижимо.

Прочети цялата новина

Свързани новини: