Георги Табаков, председател на Български икономически форум: Инвестиционният форум тази година е посветен на четирите „I”

Георги Табаков е роден през 1968 г. Завършва френски колеж в Мароко и френска гимназия в България. През 1994 г. се дипломира със специалност международни икономически отношения в УНСС. Занимава се със собствен бизнес до 1997 г. Тогава е назначен за главен експерт в Министерството на търговията и туризма. От юли 1998 г. е заместник-министър в същото министерство.През периода 2000-2001 г. е бил и председател на Българската агенция за инвестиции.

-Кой поред е икономическият форум, който се открива в сряда на 23 ноември, господин Табаков?
-Като си направим сметката излиза, че е 15-ият голям икономически форум, организиран през есента. Разбира се, те са били в различни формати. Много дълго време правехме икономически форуми за Югоизточна Европа, после Български икономически форум. Този път ребрандирахме икономическия форум за Югоизточна Европа и го нарекохме i-форум за Югоизточна Европа, защото се фокусирахме върху четири сектора, които започват с “i“ - инвестиции, иновации, информационни технологии и инфраструктура. Това го правим за първи път. Решихме, че така може да бъде по-интересно, отколкото сухото названиe на предишните икономически форуми. Стремили сме се тази година самото събитие да бъде повече бизнес ориентирано.

-Има ли други нови моменти в неговата организация?
-За пръв път поставяме проблема за иновациите по време на наше събитие. Това е сравнително нова тема за България, но във всички стратегии, свързани с бъдещото развитие на Европейския съюз, на иновациите се отделя особено място. Затова смятаме, че оттук нататък по този въпрос има много какво да се каже. Освен това той е много динамичен. Поканили сме експерти от Световната банка във Вашингтон, които ще представят своя последен доклад за развитието на иновациите в Югоизточна Европа. Това ще бъде първото публично представяне на това проучване. Друга новост, която искаме да наложим, е нашите събития да преминават под формата на кръгли маси. Все повече се стремим да избягаме от формата на пленарните сесии, където се правят най-вече презентации, които интересуващите се участници по един или друг начин вече са успели да видят в интернет. Тези презентации заемат по-голяма част от времето и не остава възможност за въпроси и отговори.

- Значи залагате все повече на дискусионния момент в икономическите форуми?
- Това, което забелязахме на последните 4-5 форума, е, че най-интересните моменти в сесиите са последните им части, когато си задават въпроси и се получават отговори. Оказва се , че хората не се нуждаят вече от определена информация, а имат потребност да влязат в диалог със свои колеги. Той според мене вече трябва да бъде в основата на подобни събития, а не чистото показване на слайдове.

- Как се организира подобно събитие в условията на тотална криза?
- Ужасно трудно. Във чисто финансов смисъл никога досега не сме имали подобни проблеми, свързани с организацията. Съществува огромен интерес от бизнеса, защото явно хората намират интерес във форума. Това го наблюдаваме от няколко години насам по платените регистрации за участие. В момента фирмите са се затворили и очакват някакви големи трусове. Организаторите са поставени на колене. Както и в другите сектори обаче кризата има и положителен ефект, защото тя остави на пазара само стойностните играчи , които имат капацитета да организират подобни събития. Може би това донякъде е добре, защото преди кризата куцо и сакато организираше форуми и конференции. Наистина най-трудно е да намериш, някой, който да финансира събитието. Но това пък е критерий за това дали то е интересно за хората.

- Сегашната икономическа ситуация пренареди ли списъка от теми, които трябва да се обсъждат ?
- Първо, да уточни какво означава „стара“ тема. В България, пък и в цяла Източна Европа инфраструктурата не е довършена. Не можем да го оставим настрана този проблем. Не са ясни нещата около либерализацията на енергийния пазар. Енергетиката никога няма да бъде остаряла тема. Въпросът за привличането на инвестиции също не може да остарее. Затова по-скоро трябва да говорим за вечни теми. Действително има и актуални проблеми, каквито са информационните технологии, но не толкова тяхната техническа страна, колкото начините за използването на голямата по обем информация. Ние искаме да покажем на бизнеса какви информационни услуги могат да се използват за намаляване на разходите. А и т.нар. стари теми трябва да се погледнат през призмата на огромните финансови ограничения, които се налагат в световен мащаб. Някакви макроикономически теми няма да засягаме. На тях са посветени много други форуми.

- Ще има ли международно участие?
- Очакваме представители на 15 държави. Най-много участници са се регистрирали от Румния, Сърбия, Хърватия и Унгария. Предполагам, че това е така, защото в рамките на форума ще организираме и конференция за сътрудничество между държавите по поречието на р. Дунав в областта на туризма. Ще има и официално представителство тези държави – зам.министри, шефове на инфраструктурни държавни предприятия. Според мен от бизнес гледна точка форумът се очертава изключително интересен. Може би политическите послания ще бъдат по-малко тази година. Повече ще бъдат чисто-прагматичните бизнес контакти. Поканили сме за откриването премиера, новия президент и кмета на София.

-Защо темата за еврофондовете не присъства в програмата на инвестиционния форум?
- През пролетта правихме голямо събитие „Европа за нас“, което бе посветено само на тази тема, и затова решихме да не я повтаряме през тази година в рамките на друго наше събитие, въпреки че и това е постоянно актуален въпрос. През пролетта отново ще организираме „Европа за нас“, където традиционно само за това ще се говори. Времето е толкова динамично, че трябва до полагаме доста усилия, за да определим теми, които да не остаряват. Ще дам пример с темата за инвестициите. Когато я формулирахме през пролетта, смятахме да я наречем „Успешни инвестиционни модели в следкризисния период“, защото мислехме, че кризата си отива. Икономиката беше тръгнала нагоре, нямаше никакви сигнали за гръцката криза, за дългова криза. И изведнъж през лятото се разрази този ураган. Нещата вече са трудно предвидими и това не е добре. Който иска да се регистрира за участие във форума, може да го направи и онлайн до вторник, 22 ноември.

- Каква в крайна сметка е практическата полза от подобни форуми?
- Това са реалните контакти, които осъществяват участниците в тях. И тази година ще направим чисто символичен жест. Ще им раздадем по един визитник, в който да си подредят бизнес картичките, които ще съберат по време на инвестиционния форум. Както е известно, най-интересните разговори в подобни случаи се правят по време на паузите между отделните дискусии, извън залите. Много е важен неформалният обмен на идеи. През последните години активно наблягаме на тази възможност и залагаме в работата си на социалните мрежи ,за да каним партньори и участници.

- Как си обяснявате тоталния срив на инвестиции у нас, само кризата ли е виновна, или има и други причини?
-Ние трябва да се радваме, че основните инвеститори физически не ни напускат, а изнасят само печалбите си и не ги реинвестират. Това е добрата новина. Просто компаниите майки имат проблеми, на тях им трябва ликвидност и затова те прибират печалбите на дъшерните си дружества. Това не е повод за някаква национална гордост. Фирмите, които работят у нас, участват в един достатъчно конкурентен пазар. В момента те генерират печалби и ги изнасят. Подобна тенденция не е добра от гледна точка на платежния баланс, но срещу нея нищо не може да се направи. Инвеститорите са в правото си да изнасят тези печалби. Преди години те оставаха у нас и бяха реинвестирани в голямата си част. Парите, които са давали компаниите-майки под формата на кредити, в един момент трябва да се връщат от дъщерните дружества. В определението за чуждестранна инвестиция влизат много неща, включително и тези кредити. Хубавото е, че тези кредити се връщат без сътресения. Много е трудно в момента да се привличат инвестиции, а е много лесно да се стои отстрани и да се критикува. Ако мога да дам някакъв съвет, като бивш директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции, е , че на първо място трябва да се запазят всички чуждестранни инвеститори, които вече са тука. Това означава да не изпускаме питомното, за да гоним дивото. На първо място, Българската агенция за инвестиции трябва да направи всичко за доброто обслужане на инвеститорите, които вече са тук, а след това да насочва усилията си към новите компании. От БАИ вече се изпълнява нова програма за привличане на инвеститори. Тя се финансира по линия на ОП „Конкурентоспособност“ и е на стойност над 20 млн. евро. В следващите няколко години те трябва да бъдат изразходвани за неща, които отдавна не са правени. Става дума за проактивен маркетинг , за проучвания в чужбина, за рекламни компании, за търсенето на чужди инвеститори на място. Досега не се даваха пари за подобни неща. Така че има перспективи, има потенциал. Този път причините за намаляването на инвестициите са изцяло външни. България си остава конкурентна дестинация за привличането на инвестиции. Логично е да има страх сред инвеститорите. Никой в тази нестабилна обстановка не придприема някакви нови проекти. Слава богу, че все още има фирми, които разширяват бизнеса си в България. За пример могат да бъдат посочени „Луфтханза техник“ и „Фесто“, които изграждат нови мощности. Много малко са местата в Европа, където се ремонтират самолети. Оказва се, че тези инвеститори, които са си позиционирали добре бизнеса в България, въпреки кризата го разширяват. Като цяло условията в света като цяло са много лоши.

- В момента бизнес средата у нас добра ли е?
-Не е лоша, но не е и добра. За да се промени тя , трябва да се даде глътка въздух на малките и средните предприятия. Огромен проблем си остава междуфирмената задлъжнялост. Бави се изплащането на обществените поръчки не само от държавата, но и от общините. БСК информира за тези проблеми от десет години насам и никой нищо не предприема в тази насока.

Прочети цялата новина

Свързани новини: