При малките фирми просрочените вземания стигат и до 90 на сто

Повече от половината фирми у нас имат над 50% просрочени вземания, като плащанията се забавят от месец до към 2 години, а при част от малките фирми процентът стига и до 90 на сто. Това сочи национално изследване сред 1000 български предприятия, проведено по поръчка на Института за икономически изследвания при БАН, чиито резултати бяха обявени във вторник.   Проучването е финансирано по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси” и сред анкетираните са малки фирми, заети в търговията, промишлеността, транспорта, строителството, хотелиерство, ресторантьорство и селско стопанство, както и 3 хил. домакинства, обясни Галя Тасева, докторант на Института за икономически изследвания при БАН. По думите й делът на просрочените вземания сред малките предприятия е от 50 до 90 на сто, което се отразява изключително зле на тяхната ликвидност.   Общо за страната, над 60% от фирмите имат повече от 10 на сто просрочени вземания, като средно 5.25% от тях ги отписват, сочи още изследването. Основните причини за това са недостигът на пари сред длъжниците, които трудно събират и собствените си вземания, липса на алтернативни източници на финансиране, недобре работещите законови механизми за защита на кредиторите и стремежът към продажби, независимо от риска, става ясно от анализа на получените резултати.   Фирмите се въздържат да събират вземанията си, защото това е дълъг процес с високи разходи и ниска възвращаемост, посочва Тасева. Това води до верижна реакция на междуфирмената задлъжнялост – съкращаване на работни места, свиване на потреблението и като цяло - по-малко приходи в бюджета, коментира тя.   Според изследването плоският данък не се харесва както от гражданите, така и от фирмите. От домакинствата 61.2% смятат, че трябва да се върне прогресивното облагане на доходите на физическите лица, защото за ниско платените то е по-справедливо. В същото време 66.6 на сто от хората одобряват възможността за увеличаване дела на екологичните данъци за сметка на по-ниската данъчна тежест върху труда.   Изследването сочи още, че най-голямата бариера пред бизнеса у нас са трудностите при възстановяване на данъчния кредит и различията в прага за регистрация по ДДС. Първата пречка се отчита от 54.2% от проучените фирми, втората – от 22.2 на сто.   Като цяло бизнесът смята, че премахването на различията при косвените данъци в ЕС ще насърчи контактите им с партньори от други страни-членки. От друга страна, прехвърлянето на тежестта върху хората със средни и ниски доходи заради по-високите косвени данъци и липсата на прогресивност на подоходното облагане, си остава един от основните рискове на данъчната политика у нас, коментираха от Института за икономически изследвания при БАН.

Прочети цялата новина

Свързани новини: