Руската тенджера под налягане вече свири

Какво става в Русия?

Съвсем наскоро там преминаха парламентарните избори. Тези избори трябваше да подготвят връщането на Путин на президентския пост, където той си постла добре – първо назначи възможно най-безличния си помощник Д. Медведев да му пази мястото четири години, а после накара Думата да му гласува още два шестгодишни мандата присъствие във властта. Или поне така си мислеше.

До осми август 2008г всичко вървеше на шест за Путин. Дори гигантски скандали като атентата срещу Литвиненко или скалъпения съдебен процес срещу Михаил Ходорковски не оставяха петънце върху имиджа му.

След 8 август 2008 г. на Путин късметът започна да му изневерява. Действително, войната беше от любимите на всякакви диктатори - мъничка и победоносна. Повод за национална гордост и пръскане на ордени с шепи. Зад скромната военна победа обаче се скри мъчителното стратегическо поражение. Главната цел - свалянето на Саакашвили и поставянето на руска марионетка начело на Грузия, не беше постигната.

Инфраструктурните връзки (газопроводи, нефтопроводи, железница, пътища) през Грузия бяха застрашени, но не бяха прекъснати.  В Кавказ се появи държава, силно враждебна към Русия и демонстрираща алтернативен модел на развитието като бивша СССР република и то с огромен успех.

Грузия, между другото, далеч изпреварва България в реформите в МВР.

После ударите се заредиха един след друг – международната икономическа и финансова криза, сриването на цените на суровините, особено на петрола и природния газ, които са главния източник на приходи за Русия, бързото оттегляне на чуждите инвеститори, масовата емиграция на богаташи с капиталите им, както и на млади и способни хора от Русия.

Едно друго убийство - това на адвоката Сергей Магнитски в предварителния арест, създаде още по-големи главоболия на властта в Кремъл.

Арабските революции пометоха авторитарните режими, които бяха традиционни съюзници на Русия още от времето на СССР и пазарите на оръжие бяха поставени под голям въпрос.

Нещата се обърнаха диаметрално противоположно - сега Путин не можеше да се възползва от добрия късмет, дори и да го спохожда. Дори голямата политическа победа при смяната на властта в Украйна засега се свежда до мизерни ползи за Русия.

Няма да преразказвам всичко, което се случи, но картината е ясна.

През последната година и нещо режимът му беше застрашен от един човек, който уж не разполагаше със сериозен ресурс зад гърба си, но успяваше да му причини сериозни неприятности. Блогърът-адвокат Алексей Навални, който си постави сравнително елементарна цел – да търси и да публикува данни за далавери на държавни чиновници натрупа огромна популярност в руския интернет и изглежда е единствената опозиционна фигура, която е горе-долу приемлива за по-големите опозиционни движения в Русия.

Разкритията на Навални (публикуват се в проекта РосПил) доведоха до там, че управляващата „партия“ Единна Русия се сдоби с устойчив прякор – „Партията на мошениците и крадците“ (Партия жуликов и воров) и Путин се видя принуден да прави маневри, за да се откачи от тоя топуз, който изведнъж му увисна на крака.

Първата неособено успешна маневра беше създаването на „Общоруски народен фронт“, аморфна организация-тюрлюгювеч, включваща „Единна Русия“, бизнес организации, безпартийни, и т.н. Тоя филм в Източна Европа сме го гледали със създаването на Отечествения фронт в България (дори се приписваше идеята на Георги Димитров) и с подобни организации навсякъде в съветската зона за влияние, чиято цел е била обезличаването и смазването на всякаква съпротива. Тази маневра не успя много добре (некадърни другари ли избраха в ръководството, не ...

Свързани новини: