В десетката: Конституционният съд – един безсмислен съд

Защо ли?

Е, как защо?

С риск да загубим детската аудитория окончателно, ще си позволим да илюстрираме отговора на така зададеното, любезно питане с онзи виц, дето двама рибари хванали русалка в мрежите си, но този който я държал за опашката, въздъхнал тежко и я хвърлил обратно в морето.

Другият рибар го изгледал втрещено и попитал и той като нас:

– Защо?

– Как? Отвърнал му другият рибар…

Та и ние така.

Конституционният съд е върхът на сладоледа в правосъдната структура. Поставен е най-отгоре в йерархичната верига на съдилищата. Идеята му е да брани най-върховният закон – Конституцията, което означава и да защитава демокрацията. У нас Конституцията има пряко действие, което за неизкушените от правната сухоежбина означава, че при колизия с друг нормативен акт се прилага директно Конституцията.

А, така. Айде сега да се събудим вече и да отворим гуреливи очи. Питай ме, кога се случва това, а? Толкова рядко, че влиза в графата изключения, потвърждаващи правилото.

Точка!

А, сега с риск да изтърсим пърхота по нечии рамене, ще ви разкажа приказка.

Дванадесет съдии. По условие, едни от най-големите авторитети в правото. Най-големите заплати в съдебната власт, че и не само. (Сега ще им завиди онзи-който-строи-магистралите.)

Привилегии, имунитет, абе всичко за което се сетите и поне още сто неща, които не биха ви минали никога през ум.

Деветгодишен мандат! Конституцията – независимо от всички твърдения или може би въпреки това, един никак не лош закон! Т.е. налице са всички предпоставки за един работещ съд.

Да, ама не!

На финала, Конституционния съд гледа по три дела в годината?

Пет, ако има избори същата година!

Е, тва е.

Не! Не ми излизайте с лафовете, че у нас нищо не работи, та аз очаквам чудеса, точно па от този безсмислен съд?

Айде, не нас точно тия пледоарии, ако може.

Проблемът ли?

Остарелият тип мислене, доколкото го има изобщо. Същият тип мислене убива съдебната власт у нас, бавно и мъчително вече двадесет години.

Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Ей сега е момента да се запитате, защо по дяволите не можем и ние, като обикновен гражданин да сезираме конституционния съд, когато преценим, че налице противоконституционност, ами трябва да се молим на този и онзи или да чакаме благоволение свише?

Няма да се сетите, никога!

Защото, уважаеми к‘ви сте вие бе, че ще ми сезирате най-големия и важен съд, а? Ми, то ако всеки почне да сезира Конституционния съд, той ще се задръсти и ще трябва да работи, а съдиите в него ще трябва да си заработват заплатите?

Ужас!

Бихме искали правилно да ни разберете. Съдиите в Конституционния съд нямат, ни най-малка вина за статуквото. Както обикновено проблемът е у онези нормотворци-трактористи, които с особена почит споменаваме в различни публикации. Макар, че не за това иде реч в момента, а за особеното мислене или по-скоро липсата му, което завладява всички „законодатели“ през последните двадесет и повече години, без изключение.

По света, всеки обикновен гражданин може да сезира Конституционния съд. Да, има някаква процедура за допустимост или не, както е в САЩ, но съдът работи. При това работи добре. Навсякъде освен у нас!

Хрумна ни, след публикацията миналата седмица, донесла ни особена популярност не само в милиционерските среди, ...

Свързани новини: