12/18/11 21:25
(http://e-vestnik.bg/)

Писателят Мирослав Пенков: Летищата са моят ад

Мирослав Пенков. Снимки: авторката

Името на Мирослав Пенков вероятно е по-популярно в литературните среди отвъд океана, отколкото в България. През 2008 година неговият разказ „Как купихме Ленин” влиза в антологията „Best American Short Stories 2008”. Три години по-късно едно от най-големите американски издателства „Фарар, Строс енд Жиру”  издава сборника му с разкази „На Изток от Запада”, оценен високо в рецензиите на западната преса. Този месец книгата излезе и на български, издадена от „Сиела” (виж тук). Разказите са писани на английски в оригинал, а българският им превод е дело на самия автор.

Роден през 1982 в Габрово и завършил столичната Английска гимназия, Миро заминава за Америка през 2001 година. Учи психология в Университета в Арканзас, а после записва магистърска програма по творческо писане. Днес e преподавател по творческо писане в Университета в Северен Тексас и редактор на списанието „American Literary Review”.

Въпреки че го определят като „американско-български” писател, Миро съвсем не се чувства като американец. Свикнал е с живота в Америка, женен е за японка, с която се запознава там. Всяка година обаче прекарва по няколко месеца в България и винаги му е трудно да се раздели с близките си, когато си заминава.

За разлика от многото български автори, които не могат да се похвалят с неговия успех, Миро е взел насериозно писането, а не себе си. Запазил е чувството си за самоирония и смята, че има да извърви дълъг път, преди да добави пред името си титлата „писател”.

- Заминаването ти в Щатите през 2001 като че ли разделя живота ти на две - тук и там, преди и след. Може ли да се каже, че с разказите за България си се опитал по някакъв начин да свържеш двата периода?  

- Да, определено. Първоначално се чувствах смачкан в Щатите, наистина има някакъв културен шок. Знаех английски и нямаше момент, в който да не разбирам хората. Но самият факт, че си чужденец… Изведнъж те пускат от нищото в една друга култура. И ти се чувстваш изключително сам. Беше си ми мъчно, като на малко дете, за приятелите, за майка ми и баща ми. Но имаше много българи, които също учеха там, може би 15-16 човека, веднага си станахме приятели, много си помагахме, при нас нямаше такива проблеми, за каквито съм чувал в големите български емигрантски общности. Но първите няколко години американските ми приятели се брояха на пръстите на едната ми ръка.

- Кога започна да пишеш на английски?

- Заминах за Америка с идеята, че ще ставам писател. Проблемът беше, че някак не ми се струваше логично веднага да почна да пиша на английски. Имах желанието, обаче не знаех как точно ще стане, аджеба. Мислех, че ще ми трябват 10 години, за да се потопя в езика, да почета и да почна да пиша. Това беше рационалният план. От друга страна обаче почнах да пиша почти веднага. Започнах да си превеждам част от разказите, които си бях писал тук, и да ги изпращам по списания и те да ми ги отказват… През 2002 г., втори курс съм бил, записах един от големите задължителни курсове, „Западна цивилизация”. Още първата седмица си седя такъв на чина и идва професорът при мен, много формален: „г-н Пенков, вие откъде сте?”. Викам „От България”. А той: „Ти ебаваш ли се с мен?”. „Защо да се ебавам?”. И той „Искаш ли да изкараш някой долар?”. Че кой не иска? И се оказа, че този човек прави дисертация на тема „Еничарите на балканските земи”.  Даде ми една книга, на една българска османистка, проф.Цветана Георгиева,  „Еничарите по българските земи”. Каза ми да я прочета, да синтезирам отделни части ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване