За едва 6% от българите качеството на живот е по-добро

В масовите представи в България качеството на живот се бърка със стандарта на живот, който се асоциира главно с приходите. Това показват резултатите от проведеното в края на месец септември от НЦИОМ национално представително проучване по поръчка на Асоциация "Качество на живота". Данните от изследването показват, че над три четвърти от интервюираните българи имат минималистични представи за "качеството на живот", като например: да имам достатъчно пари за живот, да имам достъп до качествени здравни услуги, да мога да покривам битовите си разходи, да имам достатъчно дрехи за всички сезони, да се храня с качествена храна, да имам лек автомобил, да притежавам основни електрически уреди за дома и т.н. Интересни са данните по отношение на 14-те индикатора, обособени в три основни групи - "Да имаш", "Да обичаш" и "Да бъдеш", които отразяват разбирането на българите за състоянието, постиженията и успеха на индивида и обществото. Най-многообразни са отговорите в групата "Да бъдеш". Данните показват, че онези, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудово активните и заможните българи. Когато става дума за професионалното развитие и кариерата, резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата - 61% от висшистите в проучването преценяват кариерата си като успешна. Изследването регистрира значими отлики в обществените преценки за индикаторите от групата "Да имаш". Става дума за достъпа до добро образование и знания, интересна работа и пълноценен отдих, както и наличието на собственост и пари. Най-често хората твърдят, че притежават добро жилище – 80% от всички интервюирани. Най-рядко проучването регистрира удовлетвореност от добра работа и достатъчно време за отдих, а близо 64% от запитаните посочват, че образованието им е добро. Положителни самооценки регистрираме най-често с индикаторите, които мерят партньорските и приятелските взаимоотношения (в групата "Да обичаш"). 90% от запитаните посочват, че имат приятелски отношения със съседите си, 77% споделят, че общуват често с децата си, а 70% – че са в добри отношения с партньора си. Важен аспект на проведеното проучване е и фактът, че почти половината от респондентите казват, че качеството им на живот се е влошило през последната година. Като запазващо се добро описват качеството си на живот 21% - висшисти, хора на възраст между 18 и 29 години, жители на големите градове и столицата, както и заможни българи. Едва 6% от запитаните (предимно хора на възраст между 30 и 39 г., висшисти и с доходи над 400 лева на член от домакинството) смятат, че качеството им на живот се е подобрило през последната година. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: