Български фокуси с европейски пари

България се готви за лъвски скок в усвояването на евросредствата през 2012 г. В бюджета са заложени рекордните 3.8 млрд. лева по седемте оперативни програми. Това е с близо милиард лева повече, отколкото страната е успяла да изплати за последните пет години (2.9 млрд. лв.).   Ако се съди от изминалите две години, няма основание за оптимизъм, че правителството на ГЕРБ ще се справи с предизвикателството, защото от идването си на власт не е изпълнило нито веднъж записаното в бюджета.   През 2010 г. по план трябваше да бъдат разплатени близо 1.8 млрд. лв. по седемте оперативни програми. Реално усвоените пари обаче се оказаха малко над 1.1 млрд. лв. Това не попречи на правителството да завиши целите през 2011 г., когато в бюджета бяха заложени 2.14 млрд. лв. Платената сума обаче е почти същата както и година по-рано. За единайсетте месеца на 2011 г. са усвоени над 1.1 млрд. лв. Данните за декември на Министерството на финансите все още не са излезли.   Бизнесът и гражданите са главният потърпевш от бавното усвояване на европейските пари. Именно на тях се разчита за строителството на пътища и пречиствателни станции, ремонт на детски градини, училища, университети и болници, както и за модернизиране на производството.   Всичко това запазва и отваря работни места, като заплатите, макар и не много високи, все пак са сигурни.   Бавното усвояване на парите отрежда на България предпоследното 26-о място в Европейския съюз с 19% разплатени средства от общия бюджет от 13 млн. лв. безвъзмездна помощ. След нас е единствено Италия. Докато лидерът Естония е с 39% усвояване на средствата – толкова, колкото ние ще се стремим да постигнем през 2012 г.   “Предизвикателна, но и резултатна” – така определи изминалата 2011 година по отношение на еврофондовете ресорният министър Томислав Дончев. Той отчете 65% изпълнение на заложената цел при договарянето при планирани 62% и се въздържа от оценка за плащанията.   Най-вероятно причината е, че нито една от седемте оперативни програми не е изпълнила заложения си план.   “Транспорт” – договорени с 800 млн. лв. повече от бюджета   На петата година от влизането ни в ЕС програма “Транспорт” най-после тръгна. Това стана след смяната на транспортния министър Александър Цветков със заместника му Ивайло Московски.   Ако се вярва на информационната система за еврофондовете ИСУН, “Транспорт” не само е успяла да договори изцяло бюджета си от 3.9 млрд. лв., а вече дори е контрактувала проекти за 4.7 млрд. лв.   Програмата успя да договори почти всичко в жп сектора, както и по-голямата част от парите за пътища. Средствата от неуспешния проект за драгирането на Дунав бяха спасени, след като Брюксел разреши да се пренасочат към метрото и ремонта на централната жп гара в София.   Плащанията по програмата също тръгнаха, като бяха усвоени около 600 млн. лв., което е три пъти повече спрямо предишните четири години взети заедно. Въпреки това не беше изпълнена заложената прогноза от около 1 млрд. лева. Това не пречи за 2012 г. летвата да е вдигната още по-високо – близо 1.5 млрд. лв., разплатени по “Транспорт”.   “Регионално развитие” - отличничката, която стана резачка   Представилата се силно през 2010 г. програма “Регионално развитие” вече трябваше да договаря неусвоени пари от “Околна среда” и “Конкурентоспособност”. Така поне се заканваше в края на 2010 г. бившият строителен министър и избран за президент Росен Плевнелиев. По думите му през 2011 г. бюджетът на “Регионално развитие” трябваше да бъде изцяло договорен, а целта беше влизане в топ 5 на страните с най-много усвоени средства от европейския фонд за регионално развитие.   Това обаче не се случи. Така над един милиард лева остана за договаряне през 2012 г. За пари от други програми новият регионален министър Лиляна Павлова не говори. Плащанията по “Регионално развитие” през 2011 г. дори бяха замразени за няколко месеца заради щателната ревизия на договорите за нередности. Ефектът беше санкции за редица общини.   Така вместо планираните 540 млн. лв. реално бяха платени над 220 млн. лв. Това е с около 70 млн. лв. по-малко дори от предходната 2010 г. Целта за 2012 г. остава висока - над 700 млн. лв. разплатени.   “Околна среда” – пета година не може да отлепи   Вече пета година програмата с втори по-големина бюджет “Околна среда” не може да заработи на пълни обороти. Причината е известна - липсват подготвени инвестиционни проекти за ВиК-сектора и отпадъците.   През изминалата 2011 година бяха подписани договори за около един милиард лева – толкова, колкото общо за изминалите четири години. Плановете са до края на 2012 г. целият ресурс от 3.5 млрд. лв. да бъде договорен.   Дотук добре, лошото е, че няма плащания. За 2010 и 2011 г. годишно са разплатени по около 150 млн. лв. Причината е, че се работи по малка част от сключените договори. Строителството по големите водни проекти на Враца и Габрово, които са за над 100 млн. лв., реално все още не е започнало.   Едва ли ще започне ремонтът и изграждането на нови пречиствателни станции и през 2012 г. по договорите, сключени при управлението на ГЕРБ. По-голямата част от тях (14 от общо 18) са за т.нар. проекти на “гола поляна”. За тях няма инвестиционни проекти, а изработването им ще отнеме от 6 до 8 месеца, а може и повече, ако се съди от досегашния опит.   Без шанс да започне и през тази година е и най-големият проект в сектора на отпадъците – столичният завод за боклук, където тепърва ще се прави нов търг за избор на изпълнител.   Общо за пет години по “Околна среда” са платени 380 млн. лв., като плановете са през 2012 г. да бъдат усвоени 460 млн. лв. Така големите плащания по тази програма остават за “последния момент” - 2014 и 2015 г. Това прави програмата изключително рискова и без шанс за маневри в случай на провал или забавяне на някой от проектите, а такива индикации вече има.   “Човешки ресурси” – смяната на ресорния зам.-министър не помогна   Смяната на ресорния зам-министър на труда и социалната политика Красимир Попов с премиерската съветничка Деяна Костадинова не помогна на оперативна програма “Човешки ресурси” да навакса забавянето с плащанията. Нещо повече, ако през 2010 г. програмата, която се бори с безработицата и трябва да осигури нови работни места, ударно договори 510 млн. лв., през 2011 г. се отчете само със 190 млн. лв.   Не беше изпълнен и планът с разплатените средства. Вместо 250 млн. лв. до получателите достигнаха 165 млн. лв. За 2012 г. е планирано да бъдат платени около 590 млн. лв.   “Конкурентоспособност” разчита на финансови фокуси   “Скромен напредък”, така определи изпълнението по “Конкурентоспособност” министър Дончев. За бизнеса обаче резултатите са катастрофа.   През годината бяха договорени скромните 12 млн. лв., а на бизнеса бяха платени по изпълнявани договори около 90 млн. лв.   Това е нищо на фона на бюджет от 2.2 млрд. лв., от който за пет години са договорени 777 млн. лв., а са изплатени 530 млн. лв. От тях 390 млн. лв. бяха джиросани на четири фонда, които трябваше да напомпат бизнеса. Досега обаче от тях до фирмите реално са достигнали около 20 млн. лв., по данни на бившия зам.-министър на икономиката Евгени Ангелов, който вече е икономически съветник на президента.   Ангелов въведе модата на финансовия инженеринг в усвояването на европарите. Въвеждането на новия инструмент помогна на програмата в усвояването на средствата по документи, но засега бизнесът не чувства ефекта от нововъведението. Това даде повод на депутати от опозицията да ги нарекат “финансови фокуси”. “Фокуси, фокуси, но и други програми започнаха да копират нашия пример, а ноу-хау-то се засилва и в Брюксел”, отговори им икономическият министър Трайчо Трайков.   За да не загуби 300 млн. лв., Програмата за селските райони също прибягна до "фокусите" на Ангелов и направи гаранционен фонд в края на годината, в който джиросва европарите, заплашени от загуба.   След като не успя да се справи с грантовите схеми за бизнеса, “Конкурентоспособност” се префокусира към финансовия инженеринг. За 2012 г. е планирано създаването на още два нови фонда. Единият ще бъде за кредитиране на бизнеса, в който ще бъдат вкарани 300 млн. лв. от програмата. Още толкова трябва да дадат банките, които след това ще дават кредити с лихва от 5% на фирмите, по думите на Ангелов.   Другият фонд е за стартиращи компании с капитал от 40 млн. лв. Целта е няколкостотин начинаещи фирми да получат капитал за започване на бизнес между 50 и 100 хил. лв., по думите на Ангелов.   Бизнесът обаче не остана особено очарован от фондовото джиросване на европарите. По време на срещата на правителството с бизнеса редица компании поискаха грантове и по-бързо обработване на документите, а не всичко да се пренасочва към фондове.   “Административен капацитет” – намаляващи плащания   Някогашният отличник и гордост на тройната коалиция - “Административен капацитет”, днес е двойкаджия. Програмата е основната за въвеждането на електронното управление, което е приоритет на правителството. Изпълнението на проекта за 18 млн. лв. обаче беше отложено с година, а схемата за електронно управление на общините нулирана и започната отначало.   С идването на власт на ГЕРБ договарянето и разплащанията по програмата вървят постоянно надолу. През 2010 г. новите управляващи ревизираха и отмениха сключени договори за 34 млн. лв. заради съмнения за двойно финансиране и други нередности. През 2011 г. се опитаха да наваксат изоставянето като договориха нови 27 млн. лв., но въпреки това остават с 8 млн. лв. по-малко спрямо договореното от 2009 г. (118 млн. лв. договорени през 2009 г. при 110.5 млн. лв. през 2011 г. според ИСУН).   Подобна е ситуацията и с плащанията – при 47 млн. лв. разплатени през 2009 г., през 2010 г. те намаляват на 14 млн. лв., за да стигнат едва 10 млн. лв. през 2011 г. За тази година “Административен капацитет” са си поставили амбициозната цел да усвоят около 65 млн. лв.   Обречени на удвояване   Само с финансови фокуси едва ли ще успеем да усвоим всичките 16 млрд. лв., от които 13 млрд. лв. са безвъзмездната помощ от Европа.   “Ако искаме да приключим този програмен период с добър резултат от над 90-95% усвоени средства, ние сме обречени всяка следваща година да удвояваме не резултата от предишната, ами резултата от всички предишни години от началото на програмния период”, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев.   Остава пожеланието да бъде и изпълнено.

Прочети цялата новина

Свързани новини: