Европа под тежестта на пенсионни задължения за 39 трлн. евро

Дори преди кризата в еврозоната хората се притесняваха от европейската пенсионна бомба. Държавните пенсионни задължения в 19 от членките на ЕС са около пет пъти по-големи от съвкупния им брутен дълг, сочи изследване по поръчка на Европейската централна банка. Държавите в проучването, проведено от Изследователския център за междупоколенчески договори към университета във Фрайбург през 2009 г., са прогнозирали задължения от близо €30 трлн. към тогавашното си население.
Делът на Германия от задълженията е €7,6 трлн., а на Франция – €6,7 трлн., пишат авторите Кристоф Мюлер, Бернт Рафелхюшен и Олаф Ведиге.
„Тази ситуация е напълно неустойчива и очевидно трябва да се промени“, заяви в телефонно интервю Джейкъб Фънк Киркегор, изследовател в института „Питърсън“ за международна икономика във Вашингтон.
Рецесията, заплашваща втория по големина икономически блок в света, както и опитите за редуциране на европейския дълг, изострят финансовите рискове. Стабилният или понижаващ се ръст на раждаемостта, както и растящата продължителност на живота засилват натиска върху системата. Пенсионните разходи се очаква да скочат като дял от БВП с една четвърт на 14% до 2060 г. според изследване на ЕЦБ. Вдигането на пенсионната възраст и понижаването на пенсиите са задължителен елемент от пакета от мерки, целящи да запазят единството на 17-членната еврозона, смятат анализатори като Фъргал Макгинес, шеф на консултантското звено Mercer за Централна и Източна Европа към Marsh & McLennan.

Застаряващо население

Европа има най-голям процент на хора над 60-годишна възраст от който и да бил регион в света, като делът се очаква да нарасне на близо 35% до 2050 г. спрямо 22% през 2009 г. според изследване на ООН. Средният процент за света ще е 22% до 2050 г. при 11% през 2009 г.
Броят на хората над 65-годишна възраст в 34-те държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се очаква да се увеличи повече от четири пъти и да достигне 350 млн. през 2050 г. спрямо 85 млн. през 1970 г. Продължителността на живота в Европа расте с пет часа на ден според Чарлз Каулинг, управителен директор на JLT Pension Capital Strategies Ltd. в Лондон.
В развитите държави средната продължителност на живота ще достигне почти 83 години до 2050 г. спрямо около 75 г. през 2009 г., съобщава ООН.
Правителствата и компаниите предприеха стъпки за намаляване на бъдещите разходи, а пенсионната възраст бе повишена в държави като Франция, Германия, Гърция, Италия и Великобритания. „Независимо дали сте член на еврозоната, или не, вдигането на пенсионната възраст е една от задължителните структурни реформи в цяла Европа“, посочва Киркегор. „Кризата го налага. Тази мярка всъщност е положителна в много отношения.“
До 2060 г. средната пенсия във Франция ще бъде 48% от средната национална заплата, при 63% към момента, казва Щефан Муг, изследовател в университета във Фрайбург, Германия.
Пенсионните мениджъри и правителствата разчитат на икономическия ръст да гарантира ангажиментите, които поемат. Ако еврозоната е с твърде бавен темп на разрастване, за да пълни държавните и частните хазни, тя няма да може да изплати обещаните пенсии, смята Макгинес.

Съкращение на помощите

„Средствата, които страните ще харчат за социално подпомагане и дългосрочно здравеопазване, ще се повишат“, заявява Макгинес. „Правителствата с по-щедри социални системи ще изпитат затруднения да покриват досегашните разходи и ще трябва да приемат, че тежестта им редуцира възможността за свиване на дефицита.“
Държавните пенсионни задължения на Франция и Германия са три пъти по-големи от икономиките им, сочат данни, изготвени от Mercer. Поради високата френска раждаемост данните са по-устойчиви във Франция, отколкото в Германия. Миналата година на всеки френски пенсионер са се падали по 4,2 души в работоспособна възраст. Съотношението ще се понижи до 1,9 до 2050 г. според изследване на списание „Икономист“ от март. В Германия съотношението ще се понижи от 4,1 до 1,6 души за същия период. „Това ще подложи на огромен натиск способността на Германия да изпълни обещанията си“, заяви Макгинес. „Най-вероятно те ще съкратят социалните помощи. Правителствата са изправени пред рисковете, свързани с удължената продължителност на живота.“
Частните пенсионни фондове също са под натиск, като се има предвид, че лихвените проценти в еврозоната са на най-ниските си нива от въвеждането на единната валута преди 13 години. Ниските лихви означават, че пенсионните планове трябва да държат повече активи, за да обезпечат дългосрочните си изчисления за изплащане на пенсии.
Във Великобритания, която отказа да се присъедини към еврозоната, пенсионните фондове прехвърлиха през последното десетилетие отговорността за обезпечаване на адекватен доход след пенсиониране от работодателя към служителя, за да ограничат недостига на средства.
Непокритите пенсионни задължения от около 1500 държавни органа в британския публичен сектор са възлизали на £1 трлн. през март 2010 г., съобщи финансовото министерство в края на ноември в рамките на проекта за прозрачност Whole of Government Accounts. Сумата е на фона на £808 млрд. в неизплатени британски държавни облигации и представлява 90% от всички разходи за пенсии в публичната сфера.
Миналия месец най-големият европейски производител на петрол Royal Dutch Shell Plc последен от компаниите в индекса FTSE 100 затвори за нови бенефициенти пенсионния си план с фиксирани плащания. Гигантът смята да създаде фонд за новите си служители през идната година, където те самите ще носят отговорност за акумулирането на достатъчно средства, с които да се издържат след края на кариерата си.
Правителствата може би ще трябва да възприемат подобна линия по отношение на собствените си служители, както и да вдигнат пенсионната възраст на поне 70, а може би дори 75 години, пише Каулинг в материал, публикуван от изданието „Пъблик сървис юръп“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: