Тунис - година след бягството на на диктатора

Франс прес

На 14 януари 2011 г. непоклатимият Зин ел Абидин Бен Али избяга от Тунис след 23-годишно властване. Той стана първият арабски деспот, изгонен от собствения си народ. Година по-късно той е част от историята за една страна, изправена пред остри социални въпроси и огромни предизвикателства срещу демокрацията.

“Бен Али? Той се промъкна в историята през малката врата и страницата вече е затворена, трябва да гледаме към бъдещето”, казва 48-годишната счетоводителка Суха. Подобно на нея, повечето тунизийци вече само повдигат рамене при споменаването на името на президента, който всяваше ужас в Тунис две десетилетия.

Избягал от страната на 14 януари, при все още неясни обстоятелства, сваленият президент намери убежище в Саудитска Арабия със съпругата си Лейла. Те живеят в Джеда, стават “все по-религиозни”, а Бен Али пише мемоарите си, според близки до двойката източници. Рияд на два пъти игнорира молба за екстрадиране, уточни на 3 януари туниският военен съд.

Тунизийците не ги е еня. Дори да биха искали някой ден да видят членовете на клана изправени пред съда в родината им, днес вече никой не говори за тях. “Бен Али, това беше една травма, политическо отвращение. Той вече не представлява опасност. Но що се отнася до системата, страницата изобщо не е затворена”, анализира Яд Бен Ашур.

За този юрист и бивш председател на институцията, която оглави реформите между Революцията и изборите през миналия октомври, спечелени от ислямистите, “пороците”, които характеризираха и предизвикаха падането на бившия режим, продължават да съществуват: корупция, безработица, липса на демократичен опит.

Безработицата, прикрита под “икономическото чудо” на Бен Али, изведнъж се появи на бял свят и поразява цели региони. Средното равнище е 19 процента, но достига 50 процента в районите във вътрешността на страната, които бяха изоставени на произвола на съдбата в течение на десетилетия.

Неотдавнашните няколко опита за самоубийство чрез запалване - един тъй символичен жест в една страна, където революцията беше предизвикана от едно самозапалване - “показва колко дълбоко е отчаянието на хората”, изтъква икономистът Махмуд Бен Ромдан.

Бурното посрещане преди няколко дни на президента Монсеф Марзуки и ислямисткия премиер Хамади Джебали в Касрин, града символ на революцията, илюстрира гнева на дълбоката провинция и липсата на благоразположение към новите власти.

Другият бич, корупцията, продължава да разяжда туниската икономика. Според класацията на “Индекса на възприемането на корупцията” на организацията Трансперанси интернешънъл Тунис е слязъл от 59-о на 73-о място сред 183 страни в периода 2010 - 2011 година. “Корупцията продължава с невиждан мащаб”, заяви д-р Сами Ремади, председател на сдружение създадено след революцията.

Той изобличи “инерцията” на туниските власти от година насам. Ремади спомена за трудностите да се получи информация за търгове в администрацията и за десетките жалби, получени от неговото сдружение относно корупцията в митниците.

Най-новият рисков фактор за Тунис се съдържа в липсата на демократичен опит. “Бен Али си замина, но остатъкът от глутницата е все още тук”, както се изрази млад търговец. Повечето от кадрите на бившата управляваща партия Демократично конституционно обединение “се пребоядисаха и преминаха в други политически формации, без тези на крайната левица и на арабските националисти”, констатира Салем Лабиад, преподавател по политическа социология в Тунис.

“Това е неизбежно, но то подхранва съмнението върху способността на демократичния режим да пусне корени, което е решаващо за развитието и бъдещето на страната”. “Освен това, левият елит не може да превъзмогне поражението си на изборите, а на новото правителство му липсва опит”, добавя Лабиад.

Ислямистите “имат опита от съпротивата, но не и от управлението”, подчертава юристът Бен Ашур. Той посочва като пример “импровизацията и лошите първи стъпки” на правителството на Джебали и се тревожи от нежеланието на неговата партия Ан Нахда да се разграничи ...

Свързани новини: