Само подписалите европейския пакт ще имат право на финансова помощ

Само държавите, които са се присъединили към европейския договор за фискална дисциплина, ще могат да получават спасителна финансова помощ. Това е регламентирано в последната версия на пакта за финансова стабилност, съобщи EUobserver.   Проектодоговорът прави отстъпки и за страните, които не са приели еврото, но искат да участват в срещите на върха на еврозоната.   Според текста отпускането на помощ по новите програми на Европейския механизъм за стабилност [ESM] ще започне от 1 март 2013 година, ако договорът бъде ратифициран.   Договорът призовава за законодателство - "за предпочитане в конституциите", което да задължи правителствата да допускат годишен структурен дефицит от 0.5% от БВП. Допуска се изключение при "извънредни обстоятелства" - необичайно събитие извън контрола на съответното правителство или сериозен икономически спад.   Ако дадена страна не изпълнява условието, те може да бъде изправен пред Съда на ЕС от другите страни, подписали договора.   Правомощията на Европейската комисия, която според предишен вариант на договора, можеше да направи това "от името" на други държави, са понижени до функция за докладване.   Ако ЕК отбележи, че съответната държава не е изпълнила правилото, въпросът ще бъде отнесен до Съда на ЕС от една или повече от договарящите страни.   Нов момент в проектодоговора е, че Европейският механизъм за стабилност ще получава всички глоби, налагани от съда заради неспазване на дефицита.   В проектодоговора са регламентирани и възможните размери на глобите – те може да са не по-големи от 0.1 от БВП на съответната страна, която не изпълнява ангажиментите си по споразумението.   Един от спорните моменти, който вероятно ще предизвикат дискусии в понеделник и вторник, когато финансовите министри ще обсъдят в Брюксел проектоспоразумението, е участието на страните, които не са приели еврото, в срещите на върха на еврозоната.   Версията на проекта от миналата седмица предвиждаше, че те само ще бъдат "информирани" какво се случва на тези срещи, точно както и Европейският парламент.   Междувременно обаче полският премиер заплаши да не подпише пакта, ако страната му не бъде допусната да участва на срещите на върха на еврозоната. С подобна позиция излезе и шведското правителство.   За да бъде постигнат компромис се предлага председателят на срещите на еврозоната да може покани страните извън нея, които са подписали пакта, "за да обсъдят специфични въпроси за прилагането на договора".   Според европейски източник тази формулировка все още не отговаря на полските искания.   Според проектоспоразумението председателят на ЕП може да бъде поканен за изслушване, а евродепутатите ще получават доклади за резултатите от срещите.   Отразено е и друго искане на ЕП - фискалният пакт, който ще бъде подготвен от 26-те държави членки на ЕС на междуправителствено ниво, да бъде включен в договора на ЕС до пет години.   В текста се припомня, че ветото, което Великобритания наложи през декември на промените в договора на ЕС, може да бъде преодоляно чрез т. нар. процедура по засилено сътрудничество. Тя позволява да се предприемат стъпки в определена област като крайна мярка, ако не може да се постигне споразумение в ЕС.   Срещата на европейските лидери на 30 януари ще търси политическо съгласие по текста като целта е да бъде подписан през март.   Българската позиция до момента подкрепя строгите финансови правила, но не и общата икономическа политика и възможността за синхронизиране на данъците. Според вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков България ще има възможност да подпише само част от бъдещия финансов пакт на ЕС.   Договорът трябва да влезе в сила на 1 януари 2013 година, ако 12-те страни, които са приели еврото, го ратифицират.

Прочети цялата новина

Свързани новини: