Русия е далеч от своята "арабска пролет"

Русия е обзета от значително политическо пробуждане, както свидетелства мащабът на протестите, които от декември насам се организират чрез социалните мрежи, но е далеч от това да преживее революционна "пролет" по модела на арабските страни, съобщават аналитици. Макар мобилизацията на опозицията да е безпрецедентна от идването на власт през 2000 г. на Владимир Путин, премиер и фаворит за президентските избори на 4 март, движението не може да се сравни по масовост с това на тунизийците и египтяните, които ден след ден протестираха, въпреки насилието и репресиите. В действителност руснаците, които протестираха с десетки хиляди два пъти през декември в Москва, за да осъдят помрачените с измами парламентарни избори и планират да организират шествие отново в събота, са преди всичко представители на средната класа. "В Египет средната класа започна движението, но тя беше последвана от другите слоеве на обществото, преди всичко най-бедните", обяснява Мазен Абас, кореспондент на саудитската телевизия "Ал - Арабия" и президент на Асоциацията на арабските имигранти в Русия. "Положението в Русия е много различно. Само средната класа протестира в Москва", посочва той. Социологическите проучвания показват, че желанието за промяна печели терен, но също така руснаците не са готови да предизвикат съдбата. Според проучване в края на декември на институтът Левада 44% от анкетираните подкрепят протестите, но само 4% са "готови", а 11% са "по-скоро готови" да излязат на улицата. Освен това реакцията на руското правителство на протестите се различава от тази на свалените арабски режими - то избра да очерня опозиционерите, обвинявайки ги, че получават пари от САЩ, отколкото да потушава протестите със сила. "Нямаме работа с диктатура на 30-40 години, а с "управлявана демокрация", което е различно. Хората все още могат да изразяват недоволството си", казва Абас. Фьодор Луианов, главен редактор на сп. "Русия в световната политика", отбелязва, че нито привържениците на Владимир Путин, нито опозицията са се затворили в крайна логика. Първите обещаха минимални реформи, а вторите се борят за промяна чрез демократични избори. "Протестиращите хора са недоволни, но като цяло те искат повече просперитет, повече перспективи за бъдещето, а не революция. Няма го напрежението, което съществуваше в арабските страни и руската власт реагира по-гъвкаво", смята Лукианов. Той подчертава, че руснаците все още са травматизирани от хаоса, последвал разпадането на СССР и остават враждебно настроени към всяко политическо сътресение. "Мощният революционен потенциал на руснаците, който съществуваше преди 20 години, породи драматични и доста разочароващи последици", припомня Лукианов. Руската власт също няма илюзии и се стреми да подкопае протестите, представяйки опозиционерите като опасни революционери, вдъхновени от хаоса в арабския свят. Председателят на руския Конституционен съд Валерий Зоркин очерта катастрофален сценарий в статия, излязла този месец, със заглавие "Русия: развитие към правото или към хаоса" и публикувана от официоза "Русийская Газета". "Готови ли са лидерите на протестиращите...да заявят, че собствената им държава е напълно лишена от политико - юридическа легитимност и следователно от суверенитет? Готови ли са да призоват "врагове" (главно специалните части на страните от НАТО) да подкрепят създаването на "нова държава" в Русия по модела на Либия", написа Зоркин. Според Борис Долгов от Центъра за арабски изследвания към Руската академия на науките Клемъл е изправен пред истинско предизвикателство. "Всички арабски революции бяха предшествани от протести..., а в Русия има сериозни социални и икономически проблеми и престъпност. Дали ще има експлозия? Това ще зависи много от действията на властите", счита той. /АФП /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: