Забравените жертви на войната срещу наркотрафика

ДПА

Потърпевши от войната срещу наркотрафика са хиляди мексиканци, които са загубили свои роднини, станали жертви на убийства или отвличания, или са загинали като невинни свидетели на престрелките между бандите и силите за сигурност. Дори и да са останали физически невредими, мнозина страдат от психологически травми, заради които са изключително наплашени.

В края на миналата година президентът Фелипе Калдерон създаде Специализираната служба към прокуратурата за помощ на жертви на престъпления Provictima , за да се помогне на жертвите. В рамките на няколко дни на новата институция, която се ръководи от жена, беше предоставена сграда за ползване в мексиканската столица, както и гореща линия за приемане на сигнали.

Откакто Калдерон обяви война на наркобароните и процъфтяващия наркотрафик, когато зае поста през 2006 г., повече от 45 000 души загубиха живота си вследствие на радикалните му действия срещу престъпността в неговата страна. Намирайки се на юг от САЩ, които се превърнаха в най-големия консуматор на нелагални наркотични вещества в света, Мексико стана връзката между производството на наркотици в Латинска Америка и търговията с тях.

На официалното откриване на центъра за жертвите Калдерон заяви пред медиите, че институцията ще осигурява “спешна медицинска, психологическа и социална помощ”.

Това е доста трудна задача с оглед на факта, че само в щата Нуево Леон има 3000 жертви на насилието, като всички те в момента са подложени на лечение за справяне със следтравматичния стрес и то в държавни лечебни заведения.

Този вид помощ вероятно ще остане недостъпен за голяма част от жертвите, много от които се чувстват не само пренебрегнати, но и на практика дискриминирани.

Двадесет и седем годишният Едгар Авена, който има семейство, описа пред ежедневника “Универсал” трудностите, с които се е сблъскал в търсенето на помощ. Той се оказал в центъра на престрелка в град Кулиакан, столица на щата Синалоа, когато “нарко” член на наркобанда - бел.пр. открил огън с автоматично оръжие. Въпреки че залегнал зад кола, за да се скрие, той бил улучен в левия крак. След това за него последвал медицински и бюрократичен кошмар.

Болницата, в която бил откаран, не можела да поеме операцията му, тъй като единственият способен да я извърши хирург бил в отпуск. Семейството му платило на частен специалист да извърши интервенцията, а държавната болница щедро предоставила операционна зала.

“Веднага щом ме стабилизираха, ме откараха в друга болница, но инфекцията не беше овладяна и трябваше да ми ампутират крака над коляното”, каза Авена. Да се справя с живота само с един крак било нещо, на което той е трябвало да се научи. “В Мексико няма места, където хора с ампутирани крайници да получат помощ”, каза Авена, допълвайки, че е използвал интернет, за да получи информация как да се справи. “Четох много и се молих много, и най-накрая преодолях фантомната болка”.

Хорхе Сандовал от щата Мичоакан, който е само 11-годишен, е друга жертва на войната. Докато си играел пред къщата на свой приятел, си намерил зелена топка. “Намерих я в тревата. Беше зелена и ми хареса”, каза Хорхе пред журналиста Ели Кастильо. “После се опитах да я потъркам в земята, за да махна жичката и тя гръмна”. Хорхе загубил дясната си ръка, когато гранатата се взривила и единият му крак получил наранявания. Лекарите се опасяват, че той вероятно ще ослепее и с едното си око.

Калдерон се срещна с представители на създаденото от поета Хавиер Сисилия движение за мир, които повториха критиките си срещу правителствената политика за сигурност и борба срещу престъпността.

Те насочиха вниманието върху продължаващите нарушения на човешките права от страна на силите за сигурност, наред с корупцията, ширещата се безнаказаност и пренебрежителното отношение към жертвите.

“Не чувствам гняв”, казва Авена. “Просто бих искал да кажа ...

Свързани новини: