Цвети Вълкова: Исках да сложа край на живота си. Събудих се напълно неподвижна

02/14/12 22:28
(http://e-vestnik.bg/)

Цвети Вълкова: Исках да сложа край на живота си. Събудих се напълно неподвижна

Цвети преди заболяването и опита за самоубиство. Снимки: Личен архив

Има поне два начина да се разбере колко е трагично едно събитие в човешкия живот. Единият е да се разкаже какво е настоящето след събитието, а другият - какъв щеше да е човек, ако в живота не се беше задвижил механизъм от фатални причини и последици. Ако не беше скочила от деветия етаж на блока си в опит за самоубийство 33-годишната Цветелина Вълкова нямаше да бъде парализирана и нямаше да търси финансова помощ чрез дарителство, за да има шанс да се движи отново. Ако не беше получила една лекарска диагноза, която да я отчае, нямаше да прекрачи линията, която не отнема, но променя живота й.
„Макар и парализирана, аз съм заредена с много положителна енергия, вяра и желание за живот”, започва разказа си Цвети.

Цветелина е родена в гр. Варна през 1978 г. Става спортист, защото й е присъщо да е активна и постоянно да е в движение.
Като малка страда от алергии и бронхит. В училище не й разрешават да играе физическо. Тъй като е в спортна паралелка, всички край нея играят и се готвят за състезания, а тя само ги наблюдава. Заради огромното си желание да се занимава със спорт се записва на курс по акробатичен рокендрол. И превръща хобито си в професия. Изкарва инструкторски курс и шест години работи като инструктор по аеробика към спортен клуб “Темпо”-Варна. Участва във фънк-турнири (б.а. танцови турнири в този стил) и през 2003 г. става шампион на България.
„До 25-тата си година живях един нормален и щастлив живот, бях запалена танцьорка, чийто живот се преобърна изведнъж”, разказва Цвети.

Цвети (отпред) с приятелки преди нещастието. Снимки: Личен архив

След лятото на 2003 г. се появяват задълбочаващи се здравословни проблеми. Тя многократно посещава различни специалисти, които не могат да открият проблема. Месеци наред с майка й ходят за изследвания, гинеколози, уролози, но „проблемът си оставаше”. Той й пречи много в работата, тренировките, нормалния живот. След рентгенова снимка се оказва, че Цвети има птоза /”паднали черва”/, които притискат пикочния мехур и предизвикват често ходене до тоалетна.
„Много често. Накрая вече трябваше да живея в тоалетната. Беше кошмар в продължение на 6-7 месеца. За човек, който не го е изпитал, вероятно ще се стори смешен и незначителен проблем, но…повярвайте ми, не е така”.
„Това продължи месеци и още повече повлия на психическото ми състояние. Спрях да ходя на работа, не излизах никъде, затворих се в себе си”, разказва Цвети.

„Мислих си, че няма да се оправя никога и нямах желание за живот. Може би точно тогава е трябвало да се обърна към психолог, но никой от лекарите не ме насочи. Ставаше все по-зле и изпадах в дълбока депресия. Не можех да ям, да спя, отслабнах до 42 кг. Тогава извърших нещото, за което винаги ще съжалявам. Скочих от деветия етаж на блока, където живеем. Исках да сложа край на живота си. Но не умрях. Събудих се в реанимацията на болница “Св. Анна”-Варна напълно неподвижна”.
Три месеца тя е на апаратно дишане със счупени шийни прешлени. При падането чупи 4-и и 5-и плешлен, но за щастие лекарите успяват да спасят живота й и година по-късно правят титанова стабилизация на прешлените. Днес Цвети е парализирана, с диагноза „квадриплегия”, т.е. има чувствителност до гърдите и частично в ръцете до китките. И чака да се случи нещо, което да поправи счупения прешлен на живота й.