Еврозоната иска по-строго наблюдение на Гърция

Председателят на еврогрупата, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, изрази увереност, че финансовите министри на страните от групата ще могат да вземат в понеделник решение за спасителния план за Гърция, предаде Асошиейтед прес, след като в сряда вечер финансовите министри от групата обсъдиха последните подробности по плана чрез телефонна конферентна връзка. Според Юнкер Гърция е постигнала напредък в убеждаването на страните от еврозоната, че трябва да получи 130-те милиарда евро, но добави, че е необходим по-строг контрол върху изпълнението на обещаните от Гърция мерки за икономии. Предстои да бъдат обсъдени конкретните механизми за засилване на наблюдението и да се гарантира, че обслужването на дълга ще е приоритет, каза Юнкер. Юнкер обясни, че решенията в понеделник ще бъдат по новия заем за Гърция и по схемата за размяна на облигации с частните притежатели на гръцки държавни облигации. Гърция може да обяви в понеделник схемата за замяна на дългаси с частните притежатели на гръцки държавни облигации, акофинансовите министри от еврозоната подпишат цялостния спасителен пакет за страната, потвърди финансовият министър Евангелос Венизелос, цитиран от Ройтерс. "Тези въпроси ще бъдат подготвени от работна група в неделя в Брюксел, така че, добросъвестно, в понеделник да бъде взето окончателното решение за одобряване на програмата и замяната на дълга да бъде оповестена публично," заяви Венизелос. Той освен това потвърди, че Атина е взела твърдо решение да съкрати тази година държавните разходи с още 325 милиона евро. Възможните гаранции, че ангажиментите ще бъдат изпълнени Според гръцкия вестник "Та неа" по време на вчерашната телеконферентна връзка кредиторите настойчиво са поставили пред Еврогрупата въпроса за ангажиментите, които политическите партии и социалните партньори в Гърция трябва да поемат, за да продължи изпълнението на програмата, договорена с тройката, и след парламентарните избори в страната. Като се позовава на Ройтерс, в. "Етнос" твърди, че Еврогрупата е обсъждала вариант новият заем да бъде отпуснат на  Гърция след парламентарните избори, предвидени за април.Изданието подчертава, че германската страна не е отрекла тази възможност. Гърция все още е изправена пред въпроси, които чакат отговори, коментира Ройтерс. Агенцията отбелязва, че гръцките политици се славят с това, че работят до изчерпване на сроковете или излизат извън графиците, заради което Еврогрупата е обезпокоена, че Атина няма да изпълни обещанието за цялостно прилагане на мерките за икономии след изборите, които се очакват през април. "Вима" се позовава и на американската агенция Блумбърг, която информира за "разнобой сред европейските кредитори на Гърция", както и за искането им за упражняване на по-голям контрол върху начина, по който страната ще изразходва парите от втория заем. Освен германците, и представителите на Холандия и Финландия са заели твърда позиция спрямо Атина, тъй като се застъпват за предложението да бъде удължен срокът за отпускане на заема, докато не бъдат произведени избори в Гърция, отбелязва агенцията. Нейни източници смятат, че за да бъде избегнат гръцки фалит заради изтичане на падежа на облигациите през март, на Гърция може да бъде предоставен междинен заем. В крайна сметка въпросът е дали Гърция има политическата воля да изпълни условията и да изведе икономиката от задънената улица, казала пред Еврогрупата холандската представителка. Американският в. "Уолстрийт джърнъл" пише, че заради силните съмнения на европейците някои страни от Еврогрупата подкрепят идеята за "непрекъснато присъствие на тройката в Атина, чийто представители да бъдат повече на брой и с по-големи пълномощия". На масата продължава да стои френско-германската идея на Меркел и Саркози за създаване на специална сметка, в която пари от втория спасителен пакет да бъдат превеждани без намесата на гръцкото правителство, за да бъдат погасявани лихвите по заема, пише още вестникът. Дори мерките да бъдат приложени, не е сигурно, че фалитът ще бъде избегнат В. "Франфуртер алгемайне цайтунг" пише, че въпреки драматичните картини от Атина, германският канцлер Ангела Меркел изключила възможността за поправки в задълженията на Гърция. Съвсем различно е обаче становището на германските социалдемократи, чийто лидер изтъква от страниците на вестника, че това най-сетне трябва да е последният пакет от мерки за икономии, който се иска от гърците, като настоява за изработването на "план Маршал" за страните от Южна Европа, който да е с продължителност от 20 до 30 години. "Одобреният от гръцкия парламент пакет от рестрикции дава възможност на Атина да си отдъхне за миг, но нищо повече. Дори мерките да бъдат приложени, не е сигурно, че фалитът ще бъде предотвратен", посочва германското издание. Италианският "Република" пише с горчивина за положението на Гърция, но и на Европа. "Атина в пламъци, парламентът одобрява пакет от съкращения и саможертви. А народът, питаме всички ние. Изглежда, че европейският нов ред може да бъде установен независимо от съгласието на обществото. Европа се представя като една голяма банка", подчертава вестникът. Гръцките медии цитират писмо на 14 гръцки депутати до премиера Лукас Пападимос, в което настояватда представи план за преодоляване на безизходицата, за растеж иза преструктуриране на държавата.След две години на непрекъснати усилия, безникакви резултати обаче, страната и народът ни все още сенамират на ръба на пропасатта. Дадохме обещания, които не бяхаспазени, оставихме много шансове да бъдат пропиляни, неизработихме план за излизане от кризата, се казва в писмото на депутатите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: