Меркел - Желязната фрау на еврокризата

Ангела Меркел изживява своя миг на Маргарет Тачър.
След шест години на власт, в които се дистанцираше от образа на първата жена премиер във Великобритания, германският канцлер сама провокира сравнението с исканията си за редуциране на дълговете и по-строг икономически контрол в отговор на финансовата криза. Медиите, сред които и германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, я наричат Желязната фрау на Европа.
Окуражена от рекордно ниската безработица в Германия, Меркел отхвърли призивите да изгони Гърция от еврозоната, или да улесни условията за спасителното финансиране на страната. С избора на среден курс канцлерът разчита, че политиците ще продължат да крепят еврозоната, което ще й помогне да спечели трети пореден мандат другата година, подобно на Тачър.
„Ако Меркел отиде на изборите след разпад на еврозоната, ще й бъде много трудно да събере достатъчно подкрепа“, заяви в интервю Жил Мерит, директор на клуб „Приятели на Европа“, базиран в Брюксел изследователски център. „Най-накрая проявява държавническата си страна.“
Меркел може би изчиства платформата си за изборите идната есен - да засили исканата от германците бюджетна дисциплина и същевременно да избегне разпада на еврозоната като твърде рисков за страна, която е заложила на карта придобитата си след Втората световна война роля на обединителен елемент в Европа. „Тя потуши антиевропейските настроения в коалицията си с позицията, че пътят е „повече, а не по-малко Европа“.

Не подлежи на обсъждане

„Не искам Гърция да напусне еврозоната, такъв вариант не подлежи на обсъждане“, заяви Меркел пред студенти в Берлин този месец и определи разходите от евентуален разпад на еврозоната като неизмерими.
Усилията за балансиране се отплащат. Въпреки че Германия финансира спасителни планове от Атина до Дъблин, доходността на 10-годишните й държавни облигации се понижи до двумесечно дъно от 1,74% през януари, след като достигна абсолютен рекорд за еврозоната от 1,67% през септември.
Рейтингът на Меркел в изследванията на общественото мнение се повиши до най-високите си нива от втория й мандат, докато подтикваше френския президент Никола Саркози да създадат обединен фронт в полза на съкращаването на разходите и подобряването на защитата срещу разрастване на кризата във валутната зона. Само две членки на ЕС не подписаха плана й.
„Канцлерът разбира, че само с призиви европейският проект няма да напредне“, заяви в телефонно интервю Хенрик Ендерлайн, професор по политическа икономика в Hertie School of Governance в Берлин. „Нужни са стимули и такъв е фактът, че Германия е проевропейска държава, която иска да постигне нещо чрез съгласувани действия с останалите страни.“
Тъй като гърците се дразнят от осезаемата германска диктатура, Меркел иска да подчертае, че „Берлин не води останалите, а води редом с тях“, каза Ендерлайн. Това е посланието към европейските партньори.“
Това означава, че Меркел ще срещне призиви да не отпуска повече спасителна помощ от бизнес лидери като председателя на борда на директорите на Commerzbank AG Клаус-Петер Мюлер, който каза, че Гърция трябва да бъде освободена от оковите на единната валута. Франц Ференбах, изпълнителен директор на технологичната Robert Bosch GmbH, казва, че затъналата южноевропейска държава трябва да бъде изгонена, ако не напусне доброволно.
Непоклатимата позиция на канцлера ни навежда на сравнение с Тачър, която на всеослушание пренебрегна критиките срещу 18-месечното съкращаване на бюджета и заяви пред консерваторите през 1980 г.: „Една дама държи на мнението си.“
„Както Тачър, така и Меркел са непреклонни“, каза в интервю Гари Смит, изпълнителен директор на изследователския център Американска академия в Берлин. И двете отправиха послание, че са непоколебими и държат на мнението си.
Меркел не бяга от конфронтация също като Тачър, която се изправи срещу миньорите, докато се опитваше да ограничи влиянието на профсъюзите. За разлика от британския премиер обаче тя отправя молба към германците, защото е „внимателна, скромна и сдържана“, каза Смит. „Докато Меркел е на пост, нещата са спокойни и Германия се представя добре в световен мащаб.“
Още повече че позициите на двете лидерки по въпроса за обединението на Европа не може да се различават повече. Почти четвърт век след като Тачър изнесе предупредителна реч в белгийския град Брюж за „европейската супердържава, която е поела новото си господство от Брюксел“, Меркел настоява за икономически и политически съюз. Тази политика изолира Великобритания, още повече че лидерът на Консервативната партия и министър-председател Дейвид Камерън отказва да се присъедини към вдъхновения от Германия европейски бюджетен пакт.

Протеже на Кол

На 57-годишната Меркел, протеже на бившия канцлер Хелмут Кол, израсла в комунистическа Източна Германия, не е дошла току така идеята за обединение на Европа. Тя е цел на германските лидери от края на Втората световна война. На събрание на Християндемократическия съюз Меркел обвини испанците и португалците, че работят прекалено малко.
Кол, който обедини Източна и Западна Германия през 1990 г. въпреки протестите на Тачър, отправи предупреждение в интервю за вестник през септември, че Германия не може да си позволи да се самоизключи от бъдещето на Европа. Миналия юли Меркел изгуби мисълта си, когато беше запитана от репортер да обясни желанието си за обединението на Европа. „Какъв беше въпросът? А да, желанието ми“, каза тя.
Сега Меркел критикува карикатурите в национални вестници, настройващи едни срещу други работливи срещу мързеливи европейци, и представя строгите икономически мерки като най-надеждни за 500-те милиона граждани на ЕС.
„Има както мързеливи, така и работливи германци“, каза Меркел в интервю за вестник „Зюддойче цайтунг“, публикувано на сайта на партията й на 26 януари. „Можем да погребем старите стереотипи.“
ХДС на Меркел се възползва от данните за германската икономика, които показват най-ниско ниво на безработица от две десетилетия и бизнес климат с петгодишен връх. Проучване от 2 февруари за телевизия ARD сочи, че популярността на Меркел е 64%, най-високото ниво от 2009 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: