Все повече гърци искат да учат немски

Рюдигер Болц има 350 ученици, избрали да се обучават всеки ден в неговия германски езиков институт в центъра на Атина. Броят им е нараснал с 20% за една година. Желанието на гърците да учат немски може да изглежда странно на фона на словесната война между двете страни, по време на която властите в Атина изразиха гнева си от германските обвинения в неправилно управление на финансите, а някои гръцки медии показаха нацистки карикатури на съвременни германски политици. Но за Болц, който ръководи Гьоте-институт от шест години, няма никаква мистерия. Неговите гръцки ученици оставят настрана политиката и се борят с трудната икономическа действителност, като придобиват нови умения. "Повечето желаещи да се запишат при нас са студенти в начален курс или преподаватели и те правят всичко възможно да подобрят професионалната си квалификация", казва Болц в кабинета си във финансирания от германската държава институт, който подобно на Британския съвет и Френския институт има за задача да рекламира националната култура и език. "Няма съмнение, че някои от тях планират да напуснат Гърция, но повечето просто смятат, че ще имат по-добър шанс да си намерят работа, ако знаят чужд език - както в Гърция, така и в друга страна", допълва Болц. Безработицата в Гърция надхвърли 20% заради световната икономическа криза и първата серия от бюджетни съкращения, изискани от кредиторите в замяна на спасителната помощ през 2010 г. за спасяването на Гърция от фалит. Един на всеки двама младежи в Гърция е без работа и процентът им няма да намалее заради строгите мерки за ограничаване на разходите, наложени като условие за отпускането на нова спасителна помощ на стойност 130 милиарда евро. Тя беше договорена от страните от еврозоната във вторник. Споразумението беше постигнато, след като германският финансов министър определи наливането на средства в Гърция като "бездънна яма", а гръцкият президент Каролос Папуляс, който е ветеран от съпротивата срещу нацистката окупация по време на Втората световна война, разкритикува остро германските "обиди". Един гръцки таблоид публикува карикатура на германския канцлер Ангела Меркел в нацистка униформа, а директорът на германската компания Бош призова за изключването на Гърция от ЕС. Профсъюз на гръцките електротехници отвърна на удара, като призова за бойкот на продуктите на Бош. Болц обаче казва, че споровете са отминали неговия институт. Макар младежите да опожариха десетки гръцки бизнес сгради в Атина при протестите този месец, модерната сграда от бетон и стъкло, в която се помещава Гьоте-институт, остана непокътната. "Получаваме един-два глупави имейла на месец, те често са анонимни. Но всичките ни мероприятия се провеждат както обикновено", коментира Болц. Брошури в кабинета на Болц свидетелстват за дългогодишните връзки на Гърция с Германия, която се конкурира с Китай като водещ износител в света. Едната показва реклама от 1884 г. на атински ресторант, който хвали своята баварска бира, а друга реклама приканва гърците да участват в германска лотария през 1878 г. Тъмно петно в германско-гръцките отношения е инцидентът от 2000 г., когато съд в Атина нареди затварянето на Гьоте-институт и на други сгради собственост на германската държава, за да задоволи исканията за репарации на жертви от войната. Но гръцки министър спря изпълнението на заповедта след двегодишна битка в съда. В кафенето на института на долния етаж разговорите неизбежно се въртят около лишенията, изпитвани от гърците заради бюджетните съкращения - по-високите данъци върху заплатите и понижаването на пенсиите на родители и баби и дядовци. Лиза Хамузопулос, немскоговоряща швейцарка, която управлява кафенето от 13 години, казва, че клиентите харчат по-малко и че разговорите за кризата трябва да се водят внимателно. "Не всички приемат, че те трябва да носят отговорност за случващото се. Но няма враждебност към нас, дори хората са по-приятелски настроени", споделя жената. Болц, чиято съпруга е гъркиня, казва, че се е сблъсквал с антигермански настроения в Гърция и твърди, че най-честото усещане е за наранена гордост заради наложените отгоре мерки от "Тройката" - ЕС, ЕЦБ и МВФ. Макар да признава, че след 25 години на близки връзки със страната се чувства наполовина грък, Болц казва, че чуждестранните кредитори трябва да приемат, че няма бързо решение на проблемите, които повечето обикновени гърци знаят, че са се трупали с години. "Смятам, че процесът започна сега. Гърция пое по правилния път, но ще е необходимо повече време, отколкото мислехме", казва Болц. /Ройтерс /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: