От значение ли е Г-20?

Г-20 се обяви за водещия форум за международно икономическо сътрудничество на срещата си в Питсбърг през 2009 г., припомня Тера Лоусън – Ритер. Създадена в отговор на глобалната финансова криза, неофициалната структура на най-богатите страни в света се занимава с широк диапазон от въпроси, всичко от екологично чист модел на растеж (подкрепена от Мексико инициатива) през волатилността в цените на суровините (в дневния ред на Франция, която беше домакин миналата година) до борбата с корупцията.
И докато работата напредва, поглъщайки все повече хартия за официални съобщения и време на правителствените служители, няма как да не зададем въпроса: от значение ли е Г-20? За да бъдем по-точни, каква трябва да е ролята на структурата на глобалната сцена и какви реформи, ако такива са нужни, ще подобрят функционирането й?
Рангът на срещите на неформалната група бе повдигнат от финансови министри и държавни глави с цел по-навременното реагиране на глобалната икономическа криза от 2008 г. Ефективните действия изискваха форум, включващ Китай и други важни новоразвиващи се икономики, тъй като предишният формат Г-7/Г-8 не можеше вече да води парада. Г-20 се справи до голяма степен с първата си важна мисия, като сформира Борда за финансова стабилност и предприе радикални мерки за стабилизиране на икономиката. Сега на лидерско ниво Г-20 е фактически първият форум за международен диалог и сътрудничество по множество належащи глобални въпроси, на които не се е намерило решение другаде.

Слаби механизми

И все пак Г-20 не включва повече от четири пети от страните по света, като така предизвиква критиците й, сред които и нечленуващите страни, да я обявят за непредставителна и следователно недостатъчно легитимна. Да разполагаш с достатъчно от правилните действащи лица на сцената е предпоставка за ефективно глобално сътрудничество, което кара скептиците да твърдят, че тази липса на представителна легитимност също е определяща за резултатите на Г-20. Неофициалната структура на Г-20, с ротационно председателство и временен секретариат, означава, че дневният ред се определя всяка година от председателя и може значително да варира, а официалните механизми за мониторинг върху изпълнението на задълженията на всяка от страните са слаби.
За да се справят с тези осезаеми управленски предизвикателства, някои членки на Г-20 (Южна Корея, Франция, Бразилия и др.) настояват за постоянен секретариат и официални критерии за кандидатстване за членство. В този смисъл Г-20 трябва да се сдобие със структури, които да осигурят приемственост и проследяване прилагането на заръките в глобален мащаб. Това ще легитимира групата и ще затвърди статута й на глобален форум. По същата причина някои членки и страни извън форума искат разширяване. От друга страна, редица членки на Г-20 (включително САЩ) твърдят, че структурата трябва да остане по-лека, без безкрайни бюрократични утежнения и с тясно определен и фокусиран дневен ред, за да се намалят предизвикателствата пред съгласуването и за да се направи възможна бързата реакция в кризисни ситуации. По аналогия с ООН има пряка връзка между членството и способността на международната структура да постигне бърз, решителен и разумен консенсус.
И двата лагера грешат. Основният фактор за ефективността на Г-20 не е това дали са включени други страни – съществуващата група вече представлява 90% от глобалния БВП, 80% от световната търговия и 65% от населението на света, включително ключови новоразвиващи се икономики като Китай и Бразилия. Това са много повече от страните, които Г-8 представляваше. Г-20 до голяма степен я замести, като повече от адекватно постига споразумения, действа надеждно и резултатно в колективен дух. Ефикасността на групата не зависи и от това дали Г-20 се придържа само към финансови въпроси на дадена държава, или е изправена пред разрешаването на други основни глобални предизвикателства, по които не е постигнато съвместно решение на други форуми.

Основната заплаха

Проблемите в дневния ред на Г-20 са належащи глобални проблеми, решенията на които може да са наистина от огромно значение за устойчивия, балансиран и всеобхватен растеж в дългосрочен план.
Основната заплаха за ефективността на Г-20 е липсата на вътрешнополитическа легитимност в рамките на държавите членки. Групата масово се възприема от обществеността като транснационален елит, който крои планове при затворени врати в изолирани центрове на властта. Без истинска предварителна ангажираност за изграждане на доверие и подкрепа от страна на различните вътрешнополитически сектори – труда, бизнеса, обществото и членовете на парламентите и конгресите, които представляват тези различни интереси – лидерите никога няма да могат да постигнат ефективно споразумение в рамките на Г-20. Финансовите министри и държавните глави в момента сядат на масата за преговори с вързани ръце, а позицията им се определя предварително от техните правителства и официалните им речи, които изключват възможността за смислени и градивни компромиси. Проблемът само се задълбочава веднага след като лидерите напуснат срещите на върха, за да се върнат по родните си страни. Обвързани от обществени ангажименти в международен план, но без да могат да въведат тези политики в собствените си държави, ефективното изпълнение на тези ангажименти става дори още по-невъзможно от способността на лидерите да сключват важни споразумения.
За да се повиши легитимността и следователно ефективността, Г-20 трябва да подобри прозрачността и отчетността пред различните слоеве, които в крайна сметка изпитват ефекта от споразуменията, сключвани от лидерите им при затворени врати в Кан и Лос Кабос. Вече са предприети малки стъпки в тази насока – мексиканското правителство публикува в Туитър подготовката за срещата на Г-20, а в същото време се организират и паралелни консултантски групи в областта на бизнеса (Б-20) и труда (Т-20). Въпреки това ангажираността и консултациите трябва да отидат дори отвъд социалните медии и конференциите на високо равнище.
Г-20 като организация и отделните държави членки на Г-20 трябва да разработят по-силни механизми, за да получат по-ефективни идеи и да постигнат консенсус от страна на световната общественост, която в крайна сметка трябва да живее с последиците от изборите и компромисите на лидерите. Накрая Г-20 ще е от значение само ако съумее да докаже, че е способна да се изправи ефективно пред заплахите, които грозят най-много живота на хората. В тази задача лидерите и финансовите министри се нуждаят от всички нас като партньори.

Прочети цялата новина

Свързани новини: