Сирия - диктаторът не пада

03/25/12 21:04
(http://e-vestnik.bg/)

Сирия - диктаторът не пада

Асошиейтед прес

Башар Асад. Снимка: от тв екрана

Докато световните лидери се обединяват срещу сирийския лидер Башар ал Асад, на неотдавнашна пресконференция в Белия дом президентът на САЩ обобщи само с няколко думи състоянието на нещата: “Накрая диктаторът ще падне.” Тази прогноза може да се окаже преждевременна.

Силите на сирийския режим превзеха основните бастиони на опозицията, бунтовниците се нуждаят от пари и оръжие, а ООН изключи каквато и да било интервенция, като в Либия например, където намесата на чуждестранната военна коалиция наклони везните в полза на противниците на Муамар Кадафи. Разчитайки на тактиката на изгорената земя, която държи неговата фамилия на власт от 40 години, Асад не е изправен пред опасността в близко бъдеще да бъде свален.

Това не означава, че на кръвопролитието скоро ще бъде сложен край. Сирийските бунтовници възприеха партизанска тактика, например устройването на засади и поставянето на крайпътни бомби. В същото време изглежда, че и терористични групи като Ал Каида започват да се намесват в събитията и да се опитват да извлекат полза от хаоса. Асад може да се задържи на власт още дълго, макар кървавото насилие вече да е навлязло в етапа на метастазите, който опустошава страната.

“Международната общност и Западът гледат отстрани как разкъсват Сирия”, заяви активистът на сирийската опозиция Фади ал Ясин в интервю по сателитен телефон от северната провинция Идлиб. “Ние се опасяваме, че накрая няма да остане страна, която да изградим наново.”
По оценки на ООН от началото на бунта преди година в дяволския кръг на нападения и репресии са загинали над 8000 души.
В много отношения вълната на Арабската пролет, която помете други четирима диктатори, създаде усещането за неизбежност по отношение на конфликта в Сирия - че бунтът по един или друг начин ще приключи с падането на режима.

Някои от предишните бунтове бяха кратки, например в Тунис и Египет. Други продължиха дълго и с много кръв, като Йемен и Либия. Но във всички случаи диктаторите бяха свалени от власт.

В повечето от тези конфликти обаче съществуваше желание у международната общност да се намеси: президентът Барак Обама все пак стигна до решението да оттегли подкрепата си за своя съюзник в Египет, президента Хосни Мубарак; САЩ активно се намесиха в преговорите за отстраняване от властта на йеменския президент Али Абдула Салех; Съветът за сигурност на ООН гласува решение, което в крайна сметка доведе до въздушни удари на натовски самолети, които бяха от изключително значение за свалянето на Кадафи.

А бунтовете, които като че ли никой не би могъл да спре, могат да завършат и по друг начин. С помощта на саудитски части една миниатюрна страна от района на Персийския залив, Бахрейн, успя да смаже миналогодишните протести на шиитското мнозинство срещу сунитската монархия.

След избухването на масовите протести срещу президента Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г. в Иран изглеждаше, че нещата вървят към радикални промени. Вместо това репресиите, предприети от ислямския режим, на практика заличиха опозицията от екрана на политическия радар. Макар бунтовете в Бахрейн и Иран да не могат да се мерят по насилие с онова, което става в Сирия, те показаха, че лидерите могат да оцелеят дори ако недоволството не бъде потушено.

Засега няма никакви перспективи за международна намеса в Сирия. НАТО и ООН изключиха възможността от чуждестранна военна намеса, отчасти заради опасенията, че тя може само да влоши проблемите на страната. САЩ и техните съюзници също не демонстрират намерения да се намесят в безредиците в още една арабска държава.
“Никой не обсъжда военни операции”, заяви вчера в Малайзия генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.

През последните седмици режимът на Асад набра значителна инерция, като прогони Свободната сирийска армия от Хомс в централната част на страната, от ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/25/12 21:04 http://e-vestnik.bg/14279/siriya-diktatorat-ne-pada/