Защо моите 30 години във военното разузнаване ще ми оставят горчив спомен

03/26/12 23:02
(http://e-vestnik.bg/)

Защо моите 30 години във военното разузнаване ще ми оставят горчив спомен

Архив с досиета. Снимка: e-vestnik

Не мога да не призная, че очаквах осветяването ми като секретен сътрудник на българското военно разузнаване. Комисията по досиетата с дългото и непроизносимо име изпълнява вече 3-4 години сляпо и последователно буквата на закона – с времето кръгът се стесняваше и около моята скромна персона. Затова изненадата ми на 17 февруари около обед, когато колега ми се обади да прегледам новинарските сайтове, не беше шокираща.
И все пак…
Наред с имената на популярните Кеворк Кеворкян, Тодор Батков и Петко Бочаров в списъка на осветените агенти се мъдреше и моето име. Сред изредените журналисти и издатели, работили за безбройните управления, отдели и отделения на легендарната Държавна сигурност, само до моята особа бе изписана

абревиатурата РУ на ГЩ

Почувствах се като бяла врана сред рицарите на плаща и кинжала, нещо като неприет в затворения за простосмъртни клуб на супершпиони и контрашпиони.
За непосветените граждани и плиткоумните репортерки ще кажа веднага: зад четирите букви се крие Разузнавателното управление на Генералния щаб. Службата (днес се нарича Военна информация) е на 130 и кусур години и сигурно е най-секретната структура в държавата. По традиция и закон военното разузнаване действа извън територията на страната и никога не е имало репресивни функции като ДС. Това уточнение го правя за една креслива телевизионна въртиопашка, която още преди години ме нарече „ченге от висшия пилотаж” и „офицер под прикритие” в няколко редакции.
Преди 30 години бях вербуван за секретен сътрудник на РУ на ГЩ (някои погрешно го наричат РУМНО). Това не стана случайно – интересът на военните разведки към мен идваше от пътуванията ми до съседни на България държави и служебните ми срещи, обеди и вечери с чужди дипломати в София. Със задна дата днес ще бъде лъжа да разказвам, че при вербовката са ме притискали до стената, че са ме шантажирали и т.н. Напротив – с желание събирах информация по актуални балкански геополитически и стратегически въпроси. Никой тогава (а и сега) не може да ме разубеди, че не съм работил за България, а за СССР или Варшавския договор, например. Който не вярва – нека си направи труда да прочете папките с моите информации и анализи в читалнята на комисията по досиетата.

Не съм бил Джеймс Бонд на миналите соцвремена,

защото оценявам работата си в разузнаването за скромна. Но не мога да съм равнодушен когато идиотски закон ме вкарва в един кюп с агентите Димитър, Алберт и Николай – доказани вулгарни доносници от миналото.

През 1981 г. аз подписах декларация, че ще работя за РУ на ГЩ и се задължих да пазя служебните тайни на ведомството. За изминалите 30 години спазих своята част от договора – сега през 2010 г. държавата го наруши. Както се казва – хвърли ме на кучетата за обществено охулване, с мълчаливото съгласие на високите началници в служба „Военна информация”. Бях захвърлен като фас допушен до филтъра, като използвана носна кърпичка.
Едва ли има разузнаване в света, което така да предава своите хора – агенти, осведомители, резиденти. Тайните служби се освобождават от агентурата си само в два случая – при провал или при предателство. По параграфите и алинеите от закона за досиетата щатни офицери и секретни сътрудници на военното разузнаване в България бяха осветени и наклеветени като доносници - етикет залепен и от услужливи медии.
Всъщност в историята на военното ни разузнаване има още един подобен срамен случай. През 1946 г. правителството на ОФ нарежда на нашата спецслужба РО-1 да предаде на властите в Скопие имената на българските агенти във Вардарска Македония. В ход била подготовката на бъдещата българо-югославска федерация и всичко ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/26/12 23:02 http://e-vestnik.bg/14294/zashto-moite-30-godini-vav-voennoto-razuznavane-shte-mi-ostavyat-gorchiv-spomen/