Стоп-сигналът на "Фукушима"

За първи път след миналогодишната японска авария "Росатом" загуби задграничен договор за строителство на АЕЦ. Има само един начин да се избегнат по-нататъшни загуби и щети за репутацията на компанията – да се въведе забрана за реализация на проекти в зони с висок сеизмичен риск. Днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма на България Делян Добрев пристига в Москва, за да уведоми руската страна за отказа от строителство на АЕЦ "Белене". Решено е вместо атомна да се построи газова централа. Причина за това решение са скъпият проект, разположението му в сеизмично опасна зона и съмнения относно безопасността. Всъщност, веднага след началото на ядрената авария в АЕЦ "Фукушима“ през 2011 г. Европейската комисия заяви, че ще подложи на повторно разглеждане проекта за българо-руска атомна централа, веднага след като й бъде намерен нов инвеститор. Оттогава инвеститори няма, но изглежда започват да се сбъдват прогнозите, че японската авария ще доведе до отказ от редица проекти за нови АЕЦ. Общата стойност на проекта АЕЦ "Белене“ достига 10 млрд. евро според Ройтерс, която се позовава на българския министър-председател Бойко Борисов. Заради това, че подобна цена не е по джоба на България, в продължение на няколко години в Европа активно се издирваха инвеститори. И тук се случи интересната история, която изигра значителна роля в съдбата на проекта. Но първо малко за историята на АЕЦ "Белене“. Строителната площадка на атомната централа се намира в сеизмично опасната част на Северна България, близо до границата с Румъния. Строителството на АЕЦ е започнало още през 1985 г., но малко след това е спряно заради публикуваните изводи от специално изследване на Българската академия на науките. Учените заявили, че в района на строителната площадка има висок риск от нови земетресения, последното от които е през 1977 г., довело до гибелта на около 120 души. Министерският съвет на България спешно приема решение за спиране на проекта. Официалната формулировка е: АЕЦ "не е безопасна от техническа гледна точка и е неикономична“. Повече от 10 години никой не си спомня за проекта, но през 2004 г. в България изведнъж решават да го възобновят. Това е косвено следствие на изваждането от експлоатация на четирите стари реактора на единствената българска АЕЦ "Козлодуй“. Европейският съюз определи тези блокове като несъответстващи на съвременните норми за сигурност и обвърза закриването им с влизането на България в ЕС. През 2006 г. руската "Атомстройекспорт“(която в момента влиза в структурата на "Росатом“) и консорциум между френската Арева (Areva) и германската Сименс (Siemens) получават поръчка за строеж на два реактора. Планирало се е проектът да се реализира с реактори от типа ВВЕР-1000. Скоро след това "Росатом“ наема европейски консултанти и започва да търси инвеститори. Възобновяването на проекта доведе до активизиране на екологични организации в различни страни на Европа. Скоро бе създадена коалиция на неправителствени организации от 24 страни, която има за цел информиране на частните инвеститори за рисковете от проекта АЕЦ "Белене“. Между 2007 и 2008 г. еколозите проведоха десетки протести и срещи с представителите на различни банки в Европа. Редица екологични групи, включително руските "Гринпийс“ и "Екозащита!“, също участваха в тази кампания. В самата България срещу АЕЦ активно се бориха фермерите, чийто стопанства се намират в района на Белене. През 2007-2008 г. под натиска на екологичните организации най-големите европейски банки отказаха участие в проекта. Международната коалиция от еколози успя да издейства негативни решения от банки като Дойче банк (Deutsche Bank), Комерцбанк (Commerzbank), Уникредит (UniCredit), Сосиете женерал ( Société Géneral), Ситибанк (Citibank), Креди суис ( Credit Suisse), БНП Париба ( BNP Paribas), Хипоферансбанк (Hypovereinsbank). Фактически всички банки, към които се обръщали строителите на АЕЦ "Белене“, сметнали, че рисковете са прекалено големи. И тук едва ли може да се говори за някакъв заговор срещу "Росатом“. Точно за да не възникват такива проблеми за партньор на проекта е привлечен консорциума между Арева (Areva) и Сименс ( Siemens). Въпреки това през 2008 г. стратегически инвеститор в проекта АЕЦ "Белене“ стана една от най-големите европейски компании в енергетиката – германската ЕрВеЕ (RWE). Според условията на споразумението тя трябваше да стане собственик на 49% от акциите в съвместното предприятие за строителство на атомната централа. Още през есента на 2009 г. обаче ЕрВеЕ реши да излезе от проекта. Според официалното изявление причини са финансовата криза и бавенето на реализацията на проекта – за една година така и не била определена финансовата му структура. Роля тук изигра и натискът на екологичните групи от различни страни, към които се присъединиха и някои от акционерите в компанията. Имах възможността да участвам в срещите на акционерите на няколко компании в Германия, на които говори и един от лидерите на българското движение срещу АЕЦ "Белене“ Албена Симеонова, представители на такива влиятелни организации като Urgewald и Critical Shareholders. Членовете на борда на директорите на РеВеЕ изобщо не бяха във възторг от тези изказвания пред акционерите, пък и негативните коментари в пресата едва ли биха могли да им се харесат. Но беше честно състезание – отначало време получиха критиците, а след това отговаряха защитниците на АЕЦ "Белене“ от ръководството на компанията. Трябва да кажа, че отговоирте им не бяха от най-приятните. Излизането на ЕрВеЕ от проекта през 2009 г. стана червен сигнал за всички потенциални инвеститори. След това преговорите вече се водеха не с инвеститори, а само между "Росатом“ и българската страна. За стойността на проекта, която България смята за завишена, за отговорността в случай на авария, за сроковете на реализация. За цялото съществуване на проекта АЕЦ "Белене“ 15 пъти са се отлагали сроковете с допълнения към основното споразумение. И сега "Росатом“ заявява, че е готов да почака още, обаче ситуацията, очевидно е безнадеждна. И руската държавна корпорация, и руското министерство на енергетиката са се примирили с нея още преди няколко месеца. Ето какво казва министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко за "Интерфакс“ през декември : "Проектът "Белене“ буксува. Жал ми е да говоря за това, но не виждам перспективи в близките месеци за възобновяване на динамичния преговорен процес. Предпочитам да остана реалист. След "Фукушима“ подобен проект в Европа и неговото строителство са възможни само при еднозначна подкрепа от правителството на България и консолидирана позиция на българската общественост. Нито едното, нито другото не се наблюдава, за съжаление“. Въпросът, който в никакъв случай не трябва да се забравя е какво ще стане с оборудването, което трябваше да се монтира в Белене. За него вече са похарчени около милиард долара. Част от оборудването беше изпратена на строежа на четвърти блок на Калининската АЕЦ, която в края на миналата година "откри“ Владимир Путин. Наистина, скоро след пускането на блока се наложи екстрено спиране за ремонт. Що се отнася до самия реактор – огласени са две версии. Първата, най-срещана в руските медии, е, че новият реактор ще бъде построен, но не на площадката на "Белене“, а на АЕЦ "Козлодуй“. Тази версия, очевидно, е била създадена само, за да прикрие мазното петно върху репутацията на "Росатом“. Подобно развитие на събитията е почти невероятно. За това трябва да се разработи съвършено нов проект, да се направят всевъзможни експертизи, още веднъж да се сблъскат със съпротивата на обществеността. Част от оборудването вече е изнесена от Белене. Всичко това ще отнеме поне десет години. Едва ли на някой ще му се иска да чака толкова. Втората версия – за нея напълно теоретично говори Сергей Кириенко по време на брифинга от 23 март. Неизползваното оборудване да бъде изпратено в друга страна, например Турция. Как ще реагират турските власти на оборудване, от което са се отказали в друга страна? Сред причините бяха изказани съмнения за безопасността. Всъщност, турските власти правят опити да построят АЕЦ "Аккую“ през последните 30 години, но до момента обществената съпротива беше по-силно. Какво ли ще стане този път? Много интересна ситуация може да се получи, когато оборудването за АЕЦ няколко десетилетия след изработката така и не си намери приложение в няколко страни. Провалът на проекта в Белене беше предричан многократно, но "Росатом“ не искаше и да чуе. Твърде съблазнително беше да се построи първата АЕЦ по руски проект на територията на Европейския съюз. След аварията във "Фукушима“ стана пределно ясно, че не всички атомни проекти в стадий на планиране или даже на реализация, ще оживеят. Независимо от заявлението на шефа на "Росатом“ Сергей Кириенко, че ръстът на атомната енергетика ще се запази и след "Фукушима“, започват да се сбъдват най-лошите прогнози. Миналата пролет много се говореше, че проектите за АЕЦ в сеизмично опасни райони могат да срещнат сериозни трудности. Като най-вероятни проблемни точки се сочеха "Белене“ в България, "Аккую“ в Турция, вероятният проект в Армения. И колкото и гръмко "Росатом“ да убеждаваше партньорите си в устойчивостта на своите ВВЕР-и на земетресения, примерът на "Фукушима“ е по-силен. Сега има само един начин да се избегнат загубите и накърнената репутация. Да се наложи забрана за реализация на проекти за АЕЦ в зони с висок сеизмичен риск. Тези проекти, които вече се правят, трябва да се спрат. Без да се чака докато под въздействието на разни фактори ситуацията с "Белене“ се повтори в други страни. Шансовете за подобно развитие на събитията сериозно нарастнаха. *Авторът е съпредседател на екологичната група "Екозащита!“, автор на книгата "От Хирошима до Фукушима“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: