Лукан Луканов, председател на Изпълнителното бюро на съюз “Произведено в България”: С 10% да се повиши потреблението на родни продукти, ще оставим 1,5 млрд. лв. в страната

Лукан Луканов е роден на 22 март 1955 г. Той е председател на Съвета на директорите на „Арома“ АД и собственик на грандхотел „Велинград“. Г-н Луканов е основател на Съюза на работодателите в България и КРИБ и е бил зам.- председател на работодателската организация. В момента е председател на Изпълнителното бюро на съюз “Произведено в България”.

- Г-н Луканов, пренебрегнати ли са малкият и средният бизнес от държавата? Какви промени са необходими, за да се решат поне част от проблемите пред фирмите?
- За нашия съюз "Произведено в България" това е основният въпрос пред държавата. Малкият и средният бизнес са като една огромна градина с плодни дръвчета. Ако стопанинът/държавата не се грижи да я обработва, полива, защитава от вредители и т.н., ще получи ниски добиви и не може да богатее и обратното. Трудностите, които изпитва страната в момента с публичните финанси, безработицата, ниските възнаграждения и ниското потребление, са функция не толкова на световната криза, колкото на тежкото състояние на местната индустрия. Промените в държавата трябва да стартират в главите на политиците. Ние в СПБ си поставихме задачата да постигнем, макар и единствен политически консенсус у нас, за това, че малкият и средният бизнес трябва да се подкрепят, за да осигуряват богатството в държавата. В България трябва да се произвежда. Следователно цялата политическа енергия трябва да се насочи към грижа и осигуряване на условия за местната индустрия да работи.
Този политически консенсус ще ни позволи да погледнем зад хоризонта на един управленски мандат и да следваме икономическа политика, а не партийни програми. Ако това не стане много скоро, политиците няма да имат какво да харчат.

- Откъде минава правилният път за излизане от кризата, отмина ли голямата вълна на фалити на малки и средни фирми и производители? Как може да помогне държавата?
- Предприятията са в тежко състояние, декапитализацията им продължава с пълна сила. Отделно от световната финансова криза върху местната индустрия се стоварват непрекъснато удари с чисто местен произход. Например: търговските вериги продължават необезпокоявано и грубо натиска върху българските производители, изземвайки им и последните шансове за оцеляване. Независимо от кризата и намаленото потребление и тази година те поискаха своите 5% отгоре. Освен това банките практически не кредитират. Тази загуба от основна дейност те компенсират с увеличение на банкови такси и комисиони. Държавата в усилията си да събира приходи в бюджета пресира същите тези предприятия и ги скъсва от данъчни и други проверки. Събират се пари с висока цена, която ще платим като нация малко по-късно с повсеместни фалити.
Затова се питам: сега ли беше моментът малкият и средният бизнес да похарчат 90 млн. лв. за касови апарати? И тези апарати отново ще качим на “белите” фирми. Държавата трябва да остави на мира потъналите в дългове предприятия и целият й апарат да се захване със сивия и черния бизнес. Единственият източник на ресурс – програмата “Конкурентоспособност”, на практика не работи именно поради държавната бюрокрация. Такова бездушие и безхаберие може да има само чужда администрация. В тези условия местната индустрия няма шанс и фалитите ще продължат.

- Какво може да се направи в тази ситуация?
- Освен първостепенната роля на държавата, която трябва да застане твърдо и без уговорки зад всички, които произвеждат в България, гражданското ни общество трябва да осъзнае националния ни интерес. Съюз „Произведено в България“ има своя слоган “Избирам българското” и той е в подкрепа на всички, които произвеждат у нас, в т.ч. чуждите фирми. Това не е случаен избор на послание. В България ни е нужен малко икономически “национализъм”. Българинът трябва да “икономизира” при равни други условия свободния си избор на пазара, защото, избирайки българския продукт, гарантира оставането на много пари в българската икономика и в българските социални системи. Един пример: ако стокооборотът в търговската мрежа е 15 млрд. лв. годишно и делът на чуждите стоки в него е 60% (много оптимистична оценка), това означава 9 млрд. лв., изнесени навън в различните чужбини. С 10% да повишим потреблението на българските продукти, ще оставим 1,5 млрд. лв. в страната ни. Това ще създаде съвсем друга ситуация за местната индустрия и държавните финанси. Давам си сметка, че това не може да стане с административен “патриотизъм”. Това е целта на съюз „Произведено в България“. Ние работим това да стане задача за гражданското общество у нас. Разчитаме икономисти, журналисти, интелектуалци, политици да помогнат на народа да осъзнае собствения си интерес.

- Голям проблем пред страната ни е конкурентоспособността. Как българските стоки ще станат по-конкурентни на международните пазари? Дойде ли времето за създаване на тържища, на които производителите директно да продават на потребителите? Каква ще бъде ползата за бизнеса и за бюджета от тях?
- Академичният отговор на този въпрос задължително съдържа разсъждения на тема “производителност на труда”. Аз обаче ще посоча как с непазарни средства е възможно да се намали конкурентоспособността на българските предприятия. Първо, нашите предприятия плащат до два три пъти по- високи разходи за продажбите си в търговските вериги за разлика от мултинационалните компании. Второ: българските предприятия инвестираха огромни средства за внедряване на стандарти и сертификация съобразно изискванията на ЕС. В резултат броят на производителите намаля, а цените на българските продукти се повишиха. Освен това селскостопанските субсидии в ЕС са в пъти по-високи и това прави възможен вноса на храни на иначе бедния български пазар. Лихвите по кредитите на нашите предприятия са в пъти по-високи от тези в Европа. Тези лихви отиват в цените на нашите продукти. Да не забравяме, че и Шенген, и граничният контрол вдигат нашите логистични разходи. Налице е и нееднаквото третиране и прилагане на европейското законодателство. Цяла Европа е вторачена в нас и ни проверява, гледа под лупа. В същото време например в Гърция 50% от хотелиерите и ресторантьорите не са чували за HASAP (стандарт за хигиена и организация в храненето). За каква конкурентоспособност може да говорим в такава ситуация?
Що се отнася до втората част на въпроса ви - темата за тържищата и пазарите е основна за СПБ. Ние предложихме на правителството да започнем изграждане на такива, за да се намали безконтролното влияние на търговците и посредниците в момента. Това ще е изгодно и за потребителите, които ще получат по-добри цени, а бизнесът ще подобри рентабилността си.

- Говорейки за данъчни – доколко контролът им върху фирмите е ефективен и как стои въпросът с данъчния кредит по веригата на доставки?
- В нашия съюз непрекъснато постъпва информация за административен и данъчен произвол по отношение правата за данъчен кредит на реалните производители. Без да отричаме кражбите на ДДС, за нас е абсолютно неразбираемо защо българската администрация санкционира изправната страна, ако по веригата на доставки някой е неизряден. Българските предприятия могат да проверяват и да отговарят само за избора на прекия си доставчик. Оттук натам вторият, третият по веригата - той не може и няма механизъм да проверява. Това е задача за държавата с нейните органи - данъчни, прокуратура, полиция. Данъчните обаче, противно на европейското и даже на българското законодателство, санкционират изрядния. Десетки бели фирми са с блокирани сметки и без права на данъчен кредит. И никой от тези чиновници не желае да разбере, че всъщност убиват фирмите и държавата по този начин.

- Споменахте и търговските вериги. Как могат да се намалят нелоялните им практики спрямо родните производители? Има ли образувани картели или съглашения между тях? Кои са другите заподозрени играчи, които нарушават принципите на пазара?
- Нелоялните търговски практики на търговските вериги са факт не само у нас, а в целия свят. Тези практики са еманацията на свободния пазар, на който силният налага волята си над слабия. Друг е въпросът, дали това е в интерес на обществото, което плаща цената. Европарламентът и ЕК отдавна се занимават с този въпрос и всички са наясно, че нарушеният баланс във взаимоотношенията между търговци и производители не е в интерес на потребителите и трябва да бъде възстановен с регулативни мерки. Почти всички държави в ЕС вече приеха такова законодателство, сега предстои да го направи и България. СПБ получи подкрепа за този закон от всички политически партии, в т.ч. лично от премиера, и аз нямам съмнение, че този закон скоро ще се гласува в Народното събрание.

- Друга ниша, която може да се използва от родните производители, са обществените поръчки. Кои са пречките там? Действат ли някакви корупционни схеми? И имат ли въобще желание българските компании да вземат участие, ако парите към тях ще бъдат забавени с много време?
- Много болен въпрос. Ако има голям упрек, който можем да отправим към бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, това е именно начинът на функциониране на тази програма. Огромна и излишна бюрокрация, буквоядство, забавени срокове, отказват предприятията от желание да кандидатстват. Десетки милиони евро остават неусвоени, а парите ни трябват. Това е ясно доказателство, че България всъщност няма министерство на икономиката. Ако такова имаше, то процедурите щяха да са прости и ясни, а администрацията убедено да подпомага бенефициентите с указания и бързо отстраняване на допуснати грешки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: