Прекият избор на членовете на ВСС се отлага за 2017-та година

Магистратите няма да гласуват пряко за членове на Висшия съдебен съвет през тази година въпреки настояването на Съюза на съдиите в България, прокуратурата и редица неправителствени организации. Това става ясно от промените в Закона за съдебната власт, публикувани от Министерството на правосъдието в понеделник. Съдът, прокуратурата и следствието имат право на общо 11 свои представители в 25-членния орган, колкото е и квотата на Народното събрание. Досега представителите на съдебната власт във ВСС се избираха на общи делегатски събрания като всеки делегат представлява гласовете на 10 магистрати. Правосъдното министерство предлага новият съвет да бъде избран от делегати, които да представляват по петима магистрати. Прекият вот за този ВСС е заменен с обещанието в закона, че новият ВСС трябва да разработи софтуер в срок от 2.5 години, който да позволи провеждане на електронно гласуване за избор на членовете на "съдебното правителство" през 2017 година. Тогава всеки магистрат ще трябва да получи право да даде гласа си за своя представител в съвета. За сметка на дългата отсрочка законопроектът предвижда силно изразено демократизиране на процедурата за издигане на кандидати за членове на ВСС. Всеки делегат ще може да номинира своите колеги за членове на съвета, а условията са единствено да има неговото съгласие и да мотивира предложението си. Досега кандидатите бяха издигани с подкрепата на най-малко 50 делегати. По-прозрачни са и процедурите за обсъждане на кандидатурите, излъчвани от Народното събрание и общите събрания на магистратите. Всяка кандидатура трябва да бъде придружена от подробни писмени мотиви, професионална биография, атестации за работата в системата, както и описания на наградите, наказанията, висящите дисциплинарни или наказателни производства. Цялата информацията трябва да се публикува на сайтовете на Народното събрание и Висшия съдебен съвет. Неправителствените и научните организации, както и университетите, ще получат право да представят позицията си относно номинираните, които също ще се публикуват на сайтовете на парламента и ВСС. Гражданският сектор ще може да отправя въпроси, които да бъдат зададени на публичното изслушване. Кандидатите за съдебния съвет ще трябва да представят и своите концепции за бъдещата си работата в институцията. Същите процедури ще важат за избора на членове на съдебния инспекторат. В законопроекта не намери място и предложението на Съюза на съдиите в България (ССБ), подкрепено от неправителствения сектор, за отпадане на статута на ВСС като постоянно действащ орган. Този модел бе въведен преди 5 години като на членовете на съвета им бе забранено да работят в съдебната система или да бъдат практикуващи адвокати. За сметка на това те трябва постоянно да изпълняват задълженията си във ВСС. ССБ предлагаше членовете на съвета да продължат да изпълняват задълженията си като магистрати с мотива, че в противен случай се бюрократизират и откъсват от реалните проблеми в системата. Прокуратурата не подкрепи това искане на съдиите. Промените в ЗСВ обаче откликват на призивите на ВСС и инспектората за уреждане на статута на техните бивши членове. Предложението е след напускането на тези два органа, бившите им членове да получават автоматична промоция при завръщането им в системата като бъдат назначавани с едно ниво по-високо в йерархията. Това обаче ще важи за следващите мандати на ВСС и инспектората.

Прочети цялата новина

Свързани новини: